Пресечки

Николай КортеловКакво е качеството на съвременното строителство в Добрич, къде и как се строи в града, какво можем да кажем да съвременните строители? По тези въпроси разговаряме с Николай Кортелов, експерт по надзора в " Жилфонд-инвест "ЕООД – Добрич.

– Здравейте, господин Кортелов! За вас говорят, че сте живата история на строителството в Добрич. От колко години сте в бранша?

– От 1976-та. И в друга фирма не съм работил. Строителен техник съм. Е, вече пенсионер, но няма кадри и продължавам да работя. Отначало бяхме "Стопанска дирекция изграждане на селищни системи ", след доста преименувания и промени ни обединиха с Жилфонд.  Нашият отдел е "Строителен надзор и консултантска дейност",

– Какво беше строителството в първите демократични години?

– В първите демократични години се построиха малко кооперации. Бумът на ЖСК-тата беше преди 89-та, когато се строяха много кооперации наведнъж, за да се реши жилищния проблем в града. И до ден-днешен има още 19-20,  които не са въведени в експлоатация.

– От кое време?

– От времето преди 89-та, а после и от 90-та, 91-ва. Чисто и просто има неразбирателство между етажната собственост. Има хора, които се сдобиха с констативни нотариални актове. Така се успокояват, че са собственици на нещо, но не могат да теглят кредити от банка, например. Защото обектът трябва да е въведен в експлоатация, да има акт 16.

– След 89-та имаше един момент на безконтролност при строежите в страната.  Наблюдавали ли сте това явление в Добрич?

– Нямам такива впечатления. Камарата на строителите въведе ред. В момента  до 100 квадратни метра може всеки възложител да си ги строи по стопански начин. Но там отговорността е на техническия ръководител, който води обекта. Задължително е хората, които строят да са квалифицирани, не може хванат от улицата да прави конструкция на сградата.

– Колко живот имат тухлените сгради, строени преди 89-та?

– Ако е съвестно изпълнението на конструкцията, не е проблем след като се санира сградата, да има още 30 години живот. Има сгради, които са много читаво строени. Но има и такива от преди 40-та година, които са на доизживяване.

– Ако аз искам да купя жилище в Добрич и имам предложения за старо и ново строителство, какво да избера?

– Ново строителство естествено. Сега сградите са много по-модерни, технологиите са много по-съвременни, нямат нищо общо със старите. Преди 89-та никой не говореше за саниране, за алуминиеви и пластмасови дограми, тухли Винербергер, подови настилки.

– Кое ще ми излезе по-евтино – старото или новото?

– Зависи от състоянието на сградата. Всички съвременни жилища имат задължителен проект за енергийна ефективност, старите нямат.

– На какви изисквания трябва да отговоря конструкцията при новото строителство?

–  Има нови европейски стандарти, които влязоха в сила отпреди две-три години за степен на сеизмичност. Нашите сгради в Добрич трябва да отговарят на 8-ма степен по скалата на Рихтер, а в Шабла – на 9-та. Преди 89-та изискването беше за 7-ма степен.

–  Каква е разликата между предишната и сегашната тухла?

– И сега се строи с тухли. Ама вижте вносните, вижте нашите! Сравнете с онези,  дето в Генерал Тошево и в Горна Оряховица ги правиха навремето. Разликата е в качеството на изпълнението, освен това новата тухла е топлоизолираща.  И материалът ѝ е съвсем друг, здрава тухла. Докато нашата старата, като я вземеш и удариш, и пада всичко. ( Показва с ръце как, като удариш стара тухла и се разпада).

– И колко е животът на новото строителство тогава?

– Ами, ако е нормално изпълнена и здрава конструкцията, какъв е проблемът да  има едни минимум 50-60-70 години. А, като се ремонтира и може да се удължи още много. Особено пък тези новите модерни офис сгради с окачените фасади, те на практика нямат износване. А и добри материали има сега. Не е както на времето да търсиш връзки за цимент, за бетон, за тухли...

– Къде се строи в момента в града?

– Ами къде. (Замисля се.) В момента "Добруджа билдинг" строи кооперация по улица " Васил Левски " срещу църквата, Данчо Апостолов строи кооперация, Николай Бончев. Но основно жилищни сгради се строят в Лозята, в Рилци, в Бранище, в Стефан Караджа. Хора, които могат да си позволят, вземат си терен и си строят къща на спокойствие. Понеже тези села са близко до града.

– По-близко до природата значи.

– Точно така. Ето сега долу, до градския парк строим "Резиденшъл парк ". Четири жилищни сгради с тенденция да станат пет.  Те са с много модерна архитектура, затворен комплекс. Който ще живее там, супер. При нас е за надзор целият обект. Горе пък  в Лозята започнахме комплекс с къщички, такива самостоятелни на по два етажа.

– А каква е инфраструктурата там?

– Е, това е най-болният въпрос на местността Лозята. До ден-днешен не е вкаран някакъв проект в МРРБ, за да стане селищно образувание и да не си играят хората, да губят време и пари. Трябва да се смени статута от лозе на урбанизирана територия, за  да могат да строят, без да чакат по една година бюрокрацията на България и да губят финанси. А, когато не е урбанизирана територия, общината няма право да харчи пари. Нито за пътища, нито за ток, нито за вода, нито за нищо. Хората там не могат да ползват нищо от бюджета на общината.

– От колко време стои този проблем?

– Този проблем стои още от времето, когато предавахме Старческия дом, т.е. от времето на инженер Росенов. Границата на града е до левия бордюр долу на моста, дето пише парк Свети Георги. Просто някой трябва да бяга до МРРБ-то да направи проект и да го реши този проблем.

– Какво губят хората, които живеят в Лозята?

– Нямат инфраструктура, чупят си колите. Първо токът е доколкото знам не много силен. Направиха един трафопост, който е зад Дома за стари хора, който е 1000 киловата и оттам- нататък последната къща сигурно мъждука. А канализацията е до "Ореха". Сега се събират хората, които живеят там, правят нещо като кооперация и продължават канализацията. За тяхна сметка естествено. Водопровод има, за налягането не зная. Но тези, които са до спортната зала "Русалка ", те са добре.

–  И те ли се водят към Лозята?

–  Не, те са в регулацията на града. Навремето там щеше да се прави комплекс "Знаме на мира", вързаха ги към града, затова и водата им е добре, и токът им е добре. И  канализация имат.

 – Какви са Ви впечатленията за сегашното строителство. Има ли някакви дефекти?

– Не! Специално при нас, които са обектите – дестилерии, силози, складови бази, които са първа категория, са на държавно приемане. Никой не може да си позволи да не изпълни нещо качествено. Обектите са много големи, този, който дава парите, иска насреща качество.

– А в жилищните имоти отклонения има ли?

–  Не! По принцип сега жилищните кооперации ги завършват външно и ги продават на собствениците по БДС. Мазилка, настилки не се слагат, за да може клиентът да си ги направи по свой вкус, а не да кърти направеното. Външният вид обаче трябва да е завършен – тротоари, настилки, вода, ток, покрив, общите части трябва да са завършени, Читави са жилищните кооперации, които се строят в последните години. Нямаме хора, които да се оплакват от лошо качество и да намират дефекти. Това е така, защото работим с конструктори, които са със стаж малко по-голям от моя (смее се).

– Едни и същи конструктори са проектирали сградите в комунистическо и сегашните?

– Да, освен това имат и наследници проектанти. Има доста фамилии в Добрич – Керванови, Пиндикови, Радеви... Синът наследява баща си, има приемственост. Навремето имаше проектантска организация и всеки новоизлюпен специалист можеше да влезе в нея и да се научи. Сега няма такова нещо. Всичко е частна практика. И, ако нямаш някого, при когото да влезеш и да те научи, нищо не става. Трябва ти опора.

–  Казвате, че може да се разчита на строителите в Добрич?

– Определено. Единствено тези, които поддържат градската инфраструктура, пътищата, при тях работата... Но там общината или държавата пускат на търг изпълнители. С тоя воден цикъл виждате какво стана градът. Има малки улички, по които не мина водният цикъл, и които са много зле. А има други, като квартал "Изгрев", дето са като стъкло. Не бива да е така. Всичко трябва да е еднакво. В града има страшни дупки. Аз съм автомобилен състезател и много ме е яд на градската инфраструктура. Знам в другите градове какво има, пък при нас е зле. А в Южна България какви пътища има! Преди няколко дни бяхме на състезание в Твърдица. Проходът Твърдица – Елена е голяма работа. Асфалтиран, направен перфектно. В Пловдивския регион надолу е също добре. Болно ми е като гледам пътищата в Добрич. Така или иначе ще се оправи, няма да остане така. Ама трябва някой да ходи, да иска.