Пресечки

Добрич загива със страшна сила, пишат ни често читатели. Последният повод за тези твърдения беше текстът Какво направи и не направи Тя. Получихме поздравления и критики. По-скоро приятелски упрек, че не сме написали за всичко, което Тя не е направила. За неизпълнените предизборни обещания, за махленското кадруване в общината, за ликвидирания тролейбусен транспорт, за влошеното сметосъбиране, за прогонените специалисти и още ред подобни. Така е – не смогнахме в един публицистичен текст да опишем всичко, което не беше направено, а можеше.  
И Добрич наистина загива бързо. Т.е, по-бързо от доста други градове. Само за една година децата в ЦДГ-тата са намалели 5 пъти. (Словом – пет пъти) От 2359 малчугани миналата година, сега в градините има  548 деца. И само за една година учениците в Добрич са станали с 690 по-малко. Виж тук и тук. Знаете ли какво означава това? Това означава, че следващият кмет, който и да е той, ще закрива всяка година училища и детски градини, че много учители ще останат без работа, че лекарите няма да има кого да лекуват, а търговците – на кого да продават. Това означава, че са необходими спешни мерки за спиране на падението. И нашето предложение е да се съсредоточим върху това, което може да се направи. В текста по-долу Бележник ще предложи няколко изпитани рецепти за движение напред в комбинация с едно авторско предложение за културна визия на Добрич.  
Един от сигурните начини за възраждането, за вдигане на нивото на потребление в един град е, като бъде създадено самостоятелно висше училище. Първият аргумент е от лични впечатления. Преди 5-6 години отидох в Благоевград на редакционен купон. Викнах такси, което да ме закара до заведението, защото не бях стъпвала в този град от живково време. Таксиджията веднага позна, че съм пришелец, понеже ресторантът бил съвсем наблизо. Докато ме караше, сам взе думата и започна: "Преди да дойдат студентите, тук беше голям глад. Нищо не вървеше, пълна мизерия. Но, като дойдоха тези младежи,  всичко живна – квартири, търговия. Аз имам работа и денем, и нощем." Човекът беше прав. В полунощ в центъра на Благоевград беше пълно с млади хора, беше много оживено, по главната им улица работеше почти всичко – дори реповете. В полунощ!"
Другият пример е с Велико Търново.  Там никога не е имало промишленост и преди 10-ти ноември градът беше два пъти по-малък от Толбухин. В момента Търново е четвъртият град с положителен прираст, там кипи строителство, както край морето, а жителите му са повече, отколкото в Добрич. Има стотици хотели и къщи за гости. Защо стана така ли? Ами защото университетът се разрасна и защото местната управа развива културен туризъм.
Какви са ползите от един ВУЗ и какви са неизползваните ресурси за създаване на Агробизнес висше училище в Добрич, можете да прочетете в мнението на доцент Тодор Радев, ректор на ВУМ тук.
Другата възможност за спасение на Добрич е, като се върнем към корените. Навремето Добрич е бил голям търговски център. Тази слава може да бъде възвърната, ако местната управа реши да инвестира в панаирно градче и да развие възможностите на изложенията, организирани от Добрички панаир.
Друг, много съвременен начин за напредък, е изграждането на IT център в Добрич. Това със сигурност ще доведе и до създаване на IT общност от младежи, а в града ще влезе модерна и прогресивна мисъл. Тази идея не е наша, тя си има адресант, който би могъл да разкрие повече, ако пожелае.
Изпитан метод за градско възраждане е развитието на културен туризъм. Една подобна стратегия не само ще помогне на търговията да живне, но и ще очертае лицето на града, ще му даде авторитет и популярност. И трябва да се знае, че културният туризъм е една огромна индустрия. Как може да я развием, вижте в предложението за уникална културна визия на Добрич тук.
И накрая – едно съвременно гражданско общество трябва да си има и свой граждански изразител. Почти всички областни градове и много общини в България намериха средства за омбудсман. Добрич е един от малкото градове, които не се интересуват от привличането на граждански защитник. А, когато един кмет отказва да съдейства за назначаването на граждански защитник, означава, че нещо иска да скрие от съгражданите си.
Предложенията на Бележник въобще нямат претенции, че изчерпват всички възможности, които биха стимулирали развитието на Добрич. Ни най-малко! Целта не е да кажем всичко, а да провокираме гражданска енергия, която да роди идеи за напредък. Защото, ако знаем какво да искаме от местната власт, тя, рано или късно, ще се съобрази с волята на избирателите.