Новини

Стоян РайновНямам сили вече да се боря, разбирате ли, простенва 66-годишният Стоян Райнов от Добрич. От 1 септември той живее в гараж и изплаща кредит, който теглил, за да осигури топлина през зимата на бившата си вече съпруга. Въпреки окаяната ситуация, в която е изпаднал, мъжът изглежда прилично, дрехите му са чисти, а ръбът на панталона му е безупречен. Преди да се пенсионира работил 25 години като шофьор в градския транспорт на Добрич. В края на август обаче жената, с която имал 28-годишен брак го изгонила. Живеехме в общинско жилище на улица "Армейска" 54, разказва през сълзи одисеята си Стоян. Според него в брака му нямало никакви сътресения и нищо не подсказвало, че ще се стигне до такава драматична развръзка. Бившият шофьор имал пенсия от 220 лева. В средата на август 2015-та теглил кредит от 1 500 лева и купил 3 тона дърва, въглища и едно количка, с която да пренася горивото. 10 дни по-късно получил призовка за бракоразводно дело, а малко преди това бил повикан в съда по обвинение в домашно насилие. Съпругата Стоянка Георгиева твърдяла, че пие и я тормози, че е била бита със столове. Неин братовчед потвърди, че съм пиел, защото разбрал това от разговор по телефона, обяснява Стоян. Дали мъжът спестява нещо, не е ясно. Факт е обаче, че е осъден шест месеца да не доближава повече от 50 метра къщата на улица "Армейска". Три дни спах по спирките, продължава разказа изгоненият съпруг. Накрая намерил свой колега и приятел, с когото се познавали от 40 години. Срещу 25 лева месечно той му предоставил този гараж, намиращ се зад Дом-паметник "Йовков". Наем се плаща, защото в края на помещението има нещо като килер с тоалетна. И в тези метър на два се е свил наемателят. Над главата му е мръсният канал на блока, а на няколко сантиметра встрани е тоалетната. В останалата част на гаража си има и автомобил. Джипът влизал към 18 часа, а в 6 часа сутринта идвало момче, което го изкарва.
Всеки месец изплащам 150 лева кредит, обяснява Стоян. Останалите 70 лева от пенсията трябва да покриват наема, тока, водата и храната. Понеже не стигат за нищо, бившият шофьор стои на студено, яде 1 хляб четири дни, а към сухалака прибавя сланина и джумерки. Като научили за страшната мизерия, в която е изпаднал, живеещи наоколо почнали да му носят картофи, боб, яйца. Когато могат, разбира се. В топлите дни изгоненият съпруг изкарвал някак си. Като станало студено обаче настъпили кошмарите. А към старите беди се прибавили и нови. Преди месец починал приятелят, който му отдал под наем гаража. Отскоро наследниците обявили помещението за продан и вече започнали да идват кандидаткупувачи на оглед.
"Отидох в общинския приют, но там пребивават 4-5 човека, които бъркат из кофите. Имам два куфара с дрехи и чували с лични вещи. Ако ги занеса там, ще остана без тях и ще трябва да стана клошар", изпъшква човекът. После навежда глава и  изхлипва: "Сега тя се топли, а аз съм на студено. И всеки момент могат да ме изгонят" С треперещи пръсти запалва цигара. Обяснява, че събира фасове, изсипва им тютюна и после прави от тях нова цигара. На масичката пред него са пръснати стотинки, които май не стигат до два лева. "С тези пари трябва да изкарам две седмици", отронва Стоян. На столче до него е храната за два дни – ябълки, компот и парче сланина. Към края на разговора става ясно, че човекът има три деца от първата си съпруга. "Бях отишъл да работя в Съюза. Като се върнах, я заварих с друг. Разведохме се, децата останаха при мен и ги гледах три години", споделя бащата. После се оженил повторно и децата ги взела майката. "Сега синът ми е заврян зет, на голямата щерка й починаха свекървата, мъжа  и детето. Малката живее при майка си. В момента те имат нужда помощ. Нито за мога да им помогна, нито те могат на мен."
Миналата седмица отчаяният човек ходил в общината и пуснал молба за общинско жилище. "Казаха ми да чакам решението. А аз знам какво ще е решението. От 113-та стая ми обясниха, че след като съм живял вече към жилфонд, после 5 години нямам право да получа общинско жилище." Мъжът навежда глава в опит да прикрие рукналите буйни сълзи. След минута мълчание изпъшква: "Съгласен съм да работя каквото и да е, където и да е. Само да не пукна като куче! Искам да живея като нормален човек. Иначе... " Вади с треперещи ръце пожълтял лист. На хартийката е изписан номерът на телефона на брат му, който живеел от години във Франция. Има и някакво много лично обяснение, адресирано до разследващите.  "Нямам вече сили. Ще се закача на някое дърво и..." Стоян се задавя в хрипове, изхърква и обръща назад глава. След минута мълчание пита тихо: "Може ли някой да ми помогне?"

Бележка: За тези, които желаят да помогнат, номерът на телефона на Стоян Райнов е: 0893/711663. Не може да звъни, но може да отговаря.