Артбележник

Ясен ВедринСТИХОВЕ РАЗМИСЛИ ЗА ВЛАСТТА ПРЕДИ НАРОДЪТ ДА СТИГНЕ ДО УРНИТЕ

Както вече съобщихме, поетът Ясен Ведрин предостави на Бележник.бг някои от своите произведения. Миналата седмица публикувахме три негови стихотворения от цикъла "Възходът на падението". Днес предлагаме на нашите читатели още четири творби от същата поредица.



ПРЕДИЗБОРНО

(стихче за размисъл пред очертаващите се нови избори)

Прости ми, че след цял един мандат,
доведох те до просешка тояга.
Аз мога да съм само депутат!
Избирай ме! Отново и веднага!

Не е за мен да бъда вън от власт.
Така обикнах жълтите павета.
Родих се във провинцията аз,
но свикнах със софийските кафета.

Допадат ми луксозните коли
и в "Радисън" уискито да пия.
За бедните най-много ме боли,
но болката стоически я крия!

За мене парламентът е морал.
Закони да кова. Да побелея.
Живота си за благото отдал -
и аз от него някак да се сгрея.

Да ходя, тук и там. С имунитет.
В народни въжделения. Човечен.
От залата - в поредния банкет,
с "Армани" непринудено облечен.

На хиляди да бъда светъл глас.
Присъствие, доверие и воля.
Пристигне ли предизборният час -
избирайте ме! Много ви се моля!

За мене са държавните дела!
Един живот свещен - за политика!
А болката от вашите тегла
аз виждам... Не е нужно да се вика!

И щом завърша новия мандат
пред теб, народе, сит ще коленича.
Аз мога да съм само депутат!
Отива ми! И много ми прилича!

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин

ПАМЕТТА МИ ТЕ ОТХВЪРЛЯ!

Един вълк си точи зъбите отново да царува...
Може и да успее, но не чрез моето доверие!
Защото го изгуби... завинаги!

Не страдам от амнезия. Не бива.
Неправдите събирам в каталог.
Лъжи, с които някой е убивал,
угаждайки на нрава си жесток.

Че после той се връща. Преоблечен.
Лицето скрил зад маска на добряк.
"Обичам ви! Повярвайте ми вече!
Доверие гласувайте ми пак!"

Вълкът дали под овчата си вълна
Сърцето на Христос е придобил,
или се готви с подлост да погълне
овце, които зверски е доил?

Разкъсаните... Кой ще ги прежали?
Изгонените... Кой ще прибере?
Остриганите - лъгани с парцали!
Пресъхналите - уж, че са добре!

Не, вълко! Паметта ми те отхвърля!
С амнезията - други помрачи!
Но аз сега с главнята ще опърля
лукавството на твоите очи.

Пред Бога - грешник, плачейки, се кае,
но ти дори сълза не си пролял.
И може би най-страшното това е
в измамата на вълчия ти хал.

Да нямаш в паметта ми път обратен,
защото като звяр си уличен.
Останал хищен. Горд. Коравовратен.
От власт погубен. С власт опорочен.

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин


ВЛАСТТА КАТО ДОРИАН ГРЕЙ

С уважение и респект към Оскар Уайлд!

Властта отдавна не чете поети!
И нищичко във рими не чете!
На нея дай й рози и конфети,
та само в апетити да расте!

Властта, за жалост, мъката не чува.
Ослушва се за химни и амвон.
От болката народна се лекува
единствено с поклони пред Мамон.

Властта не иска тежкото да носи.
Самата тя достатъчно тежи.
Притиснат ли я в ъгъла с въпроси
изплъзва се с премерени лъжи.

Властта яде и все не се насища.
И с вакуум засмуква всеки грош.
След себе си оставя пепелища,
но пак си пази всичкия разкош.

Властта е като камък безсърдечна.
Медуза - всеки жив да вкамени.
Изменчива и винаги далечна.
Виновна... Без осъдени вини.

Властта е пропаст. В пъкъла пропада.
Жесток портрет на някой лъскав Грей...
И даже да те лъже, че е млада,
не я приемай никога... Недей!

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин
 
МИТ ОТ СТАРИ ВРЕМЕНА

В една нещастна, мижава държавица,
със плебеи, съсипани от скръб,
живеел цар, подобен на пиявица,
връз техния, подут от рани гръб.

От сутрин чак до вечер в кръволочене -
така се нижел царският живот.
Превърнал си покоите на кочина
и там играел покер и белот.

Залагал все на едро сред играчите.
На вързано играел - с литри кръв.
Край него лешояди алчно грачели,
но той ги биел и излизал пръв.

Останал царят сам. Без конкуренция.
Дори надписал златния си трон:
"Каквото бил е Данте за Флоренция
и Шекспир за мъгливий Албион,

това съм аз сред първите!" "Наздравица!
От кръв червена имам ръст висок!
Наричат ме безумните пиявица,
а мен ми подобава да съм бог.   

Но как попаднах на народ с анемия,
че бледи, гладни - гледат ме безчет?
И казват за властта ми днес: Не щеме я!
Безкръвни как да кретаме напред?

На мен ли подобава гневно питане
от хорица със лош хемоглобин?
Не сте ли от харизмата заситени
на вашия върховен властелин?

Живейте с вяра! С дух от идеалите!
Духът не ще ни стока, ни пари!
В покорство си налягайте парцалите,
че царят знае как да ви смири..."

В една нещастна, мижава държавица,
останал мит от стари времена,
за алчен цар, подобен на пиявица,
що пил кръвта на робски племена.

Но пръснал се накрая, от гноясване.
Кръвта изтекла - същий тъмен вир.
И бурени-съсиреци пораснали
да спомнят кръволока по-подир.

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин