Забележник

"Свободата е робство. Невежеството е сила."  Джордж Оруел в "1984"

Нещо или нищо е свободата и принадлежи ли ни тя? Очевидно такива екзистенциални размисли витаят в главата на кмета на Добрич, ако се съди по словото му, посветено на националния празник на страната ни 3-ти март. В речта си градоначалникът с лекота надскача националните рамки и смело нагазва в тресавището на философията. "Свободата не е нещо, което ни принадлежи!", съобщава дълбокомислено Йорданов. Преди това обяснява на хората, че свободата е даденост и "нещо толкова естествено", което получаваме още "с идването ни на този свят". С което внушава, че свободата е вътрешно присъща и неразделна част от човека. Изведнъж обаче в съзнанието на първенеца блясва друга истина, в която свободата звучи съвсем отделено от човека: "И с годините научаваме и се опитваме да приемем истината, че свободата не е нещо, което ни принадлежи.", твърди Йорданов. Въображението му дори отива по-далеч, защото той съобщава, че свободата е "нещо, което може да бъде отнето." След това ораторът май се сеща, че мислите му са предназначени за национален празник, защото прави опит да смени общочовешкия смисъл с български:  "И отнемането й (б.а на свободата) не просто прекроява държавни граници, а поставя под въпрос съществуването на един народ."  
Какво точно е поставено под въпрос, е много деликатен момент, трудно откроим в понятийния компот от национално освобождение и разни други видове свободи, разположени в прекроени държавни граници. А какъв точно е проблемът на човека, решил, че е възможна свобода, която не ни принадлежи, е въпрос, над който отказваме да разсъждаваме. Актуалното питане в случая е: Трябва ли глупостта да е нещото, което ни принадлежи?
Едно към едно:
"Приели сме я за даденост. Приели сме Свободата за нещо толкова естествено. Всички ние, събрани днес тук, водени от идеята да отдадем дължимото на триумфа на Свободата,  я получаваме още с идването ни на този свят. И с годините научаваме и се опитваме да приемем истината, че свободата не е нещо, което ни принадлежи. Че тя е нещо, за което са необходими усилия, че тя е нещо, което може да бъде отнето. И отнемането й не просто просто прекроява държавни граници, а поставя под въпрос съществуването на един народ."
Цялото слово на Йорданов виж тук!