Забележник

Ти знаеш ли кой е той? С този въпрос ме атакува бивш оперативен работник от Държавна сигурност, когато през 2011-та разследвах една история за измама в генералтошевско. В нея се съдържаха всички особености на прехода – мутри, банки, инфлация и съдия-изпълнител от Държавна сигурност. Потърсих позицията на десетака. Вместо да отговори на въпросите ми, ексслужителят на тайната полиция мина в настъпление и обясни колко лош човек е мъжът, загубил всичките си имоти след мутренските набези.
Ти знаеш ли кой е той?, шушнат свръхактивно този месец едни специални хора и подменят диалога за Добрич с всевъзможни "достоверни" подробности за кандидатите за кметове. В "съобщенията" или се въртят някакви торби с пари, или се завихря сюжет в стил фалшифицираната книжка на Софиянски. Ми тоя първо беше при нас. Пазим му членската книжка, щото още не се е отписал, кълнат се знаещите. В друг случай обясняват, че друг кандидат опонирал на общината, "щото не го пуснали да си хапне от баницата". Накрая разбирачите подхвърлят, че ако тя не бъде избрана, ще ни спрат парите и съвсем ще загинем. Последното внушение циркулира под формата на едно и също изречение. И когато чуеш много хора, които не се познават помежду си, да повтарят като папагали един и същ израз, можеш да бъдеш сигурен – имаш си работа с целенасочено пуснат слух.
А слухът е мощно оръжие. Той никога не може да потвърден. Слухът не убеждава, той обладава, казват социалните психолози. Слуховете винаги са били част от пропагандната и управленска машина на властта. В древния Рим императорите си имали специални хора, които обикаляли където трябва и пускали по някоя "новина". Това бил най-ефикасният начин цезарите да тестват верността на поданиците си.
Слуховете и омаскаряването на неудобните бяха стил на управлението и в тоталитарна България. В зората на демокрацията клепането не само че не секна, ами беше продължено творчески. И доста хора се усъвършенстваха в правенето на черен PR. Със слухове се компрометираха политици, фалираха се банки. Точно в годините на прехода се появи приказката: "Кажи за някого, че сестра му е к..., пък после иди обяснявай, че нямаш сестра."
Че и местната власт в Добрич е обладана от слухове, стана ясно миналата година. Чувам слухове, че инициативни граждани в кавички пращат сигнали за нередности при раздаването на даренията,  обяви през август 2014-та кметът Детелина Николова по време на публична среща с пострадалите от наводнението. Градоначалничката дори призна, че "сме тук заради тези слухове". После подробно обясни, че получила обаждания по телефона. Не й казали кой разпространява слуховете, но тя знаела кой. Виж тук.
За разлика от Николова ние не се наемаме да посочим кой се занимава с черен предизборен PR и твори комплоти. Можем обаче да поразсъждаваме над профила на автора на слуховете. Този, който се уповава на пускавици, за да спечели избори, очевидно е човек с нездравословен интригантски манталитет. А от това, дето  съчинява апокалипсис, за да спечели от страховете на хората, лъсва душевната му нечистоплътност. Последното предизвиква само едно – погнуса.