Забележник

Тази година пролетта пристигна в Добрич с огромни улични дупки и излезли от дрямката политици. Първият щрих е обичаен – дупки зейват след всяка зима и разликата е само в размерите – стават все по-големи и по-опасни. Втората характерност обаче е необичайна и с нея животът тръгна в две линии. Докато гражданите си трошат колите в дупките, партийни активисти взеха да щъкат насам-насам и да се включват в градския живот чрез най-разнообразни прояви – чистят паметници, правят уборки, организират благотворителни акции, въобще търсят общуване с гражданите. А една управляваща партия даже почерпи с театър.
Партийното раздвижване предизвика зле прикрито вълнение сред местните кариеристи. Едни приятелски политкомпании започнаха упорито да изговарят името на зам.-кмета Боян Коларов. От герберските среди пък дадоха да се разбере, че при тях има избор и се оглеждат поне двама – председателят на ОбС Иво Пенчев и общинският партиен лидер и зам.-областен управител Красимир Николов. Както винаги вляво завдигаха рамене и заобясняваха, че още нищо не е решено. Обичайното шушушкане в Добрич обещаваше да продължи дълго, но миналата седмица от централата на ДБГ обявиха съвсем публично, че настоящият кмет "полага усилия, които са достойни за адмирации" и че техният кандидат за кмет ще бъде пак Йордан Йорданов. Така, освен че легитимираха политическата суматоха като предизборна, хората на Кунева откровено си признаха, че не се вълнуват от проблемите на гражданите.
Всъщност двете паралелни движения – на гражданите и политиците си вървят от години. До интригата около предизборните партийни страсти винаги тече още един, много различен сюжет. В него гражданите непрекъснато негодуват от лошата инфраструктура, от нищоправенето и тоталната безидейност на местната власт. В този друг филм градът е на автопилот, а в абсурдно големите улични дупки гневни добричлии садят дървета. 
Двата филма, партийният и гражданският, са независими един от друг и имат различни аудитории. Едната е лъскава, винаги актуална и пълна със съгласни на всичко почитатели. Другата е мръсна, гневна и изненадваща. И докато едната група лъска паметници, прави публични добрини и черпи с  театър, другата слага табелки: "Тук погребахме пътната инфраструктура на Добрич!"
Два филма с две различни аудитории. Може ли гражданската лента да засенчи партийната, избираме ние!