Забележник

Две духовни вести пристигнаха от община Добрич в края на тази седмица. В първата бяхме осведомени, че "комисията не излъчи почетен гражданин на Добрич". Решението било взето с мнозинство. От второто съобщение пък научихме, че община Добрич е приела правилника за присъждане на годишни награди "Добрич" в областта на културата и науката, които се връчват на 1 ноември. Кой да бъде удостоен с отличието, определяла комисия, назначена от кмета на общината.
Обективно погледнато, едва ли някой се е впечатлил от факта, че няма да имаме почетен гражданин. От една страна, тези титли девалвираха още от времето, когато почнаха да ги раздават на килограм. От друга страна, Добрич е на път да поведе класацията на градовете с най-ниска заплата и с перманентна загуба на население. А според правилата: "Със званието "Почетен гражданин на град Добрич" се удостояват личности за изключителен и траен принос във всички области на обществения живот... проявена смелост, гражданска доблест и героизъм." Очевидно комисията е преценила, че щом градът запада, личностите са посвършили. Това е първата мисъл, която идва на ум в подобна ситуация. Очевидно, ама не. В съобщението, изпратено от общината, подробно са описани заслугите на двамата известни съграждани,  но няма и ред за мотивите, накарали комисията да вземе решението "Против" с пълно мнозинство.
Може хората да са имали нещо друго предвид, продължаваме да гадаем ние. Ето, в правилника за наградите в Деня на будителите пише, че "годишните награди в областта на културата и науката "Добрич" имат за цел да удостоят с публично признание творци, учени и дейци на изкуството и културата от град Добрич."  Може комисията да е решила, че в тези трудни времена е по-добре да бъде наградена духовността? И номинираните за почетен гражданин някак да преминат в другата група и пак да получат награди? Нищо че по статут общината е длъжна не да награждава, а да създава условия за развитие на култура, да осигурява възможности за духовност и творчество на гражданите.
Защото, ако общината, вместо да дава оценки, създава условия за култура, градът ще получи най-голямата награда и тя се нарича духовен живот. А духовният подем винаги води до икономическо оживление. За съжаление, липсва информация подобни разсъждения да влизат в дневния ред на общината. Там сега личните граждани се оценяват от комисии. И мотивите за оценката са тайна.