Забележник

Когато с меч в ръката откриеш нощен гейзер в блока

Ива СлавковаИва СлавковаСтранни звуци в 1.30 през нощта. Преодоляваш страха, поглеждаш през шпионката и установяваш, че нищо не се вижда от мъглата в коридора. Все по-озадачен от липсата на гледка и звуците, намяташ първата дреха, която намираш пипнешком. Предпазливо показваш нос, а после и цяла глава през вратата и установяваш, че температурата навън е осезателно по-висока от тази в апартамента. Събираш всичките си сили на зрял възрастен човек, въоръжаваш се с меча от "Междузвездни войни" на едното дете, който разгъваш с професионално отиграно движение, бързо казваш "Отче наш" и слизаш по стълбите. Не ти пука особено колко налудничаво изглеждаш разчорлен, по тениска, с пролетни обувки на висок ток и меч в едната ръка. Намираш причината – рязаната тръба на парното някак се е отпушила и е направила врял гейзер, който разпръсква пара нагоре и вода надолу. След кратко пресмятане на възможностите и игнориране на въпроса – защо все на мен, Боже, започваш да звъниш на всичките си съседи, които не са проклети бабички. Възможностите не са много. Един след друг съседите (не бабичките, слава богу) започват да ми отварят в традиционното си облекло за сън – голи, полуголи и леко облечени. Прелъстителни облекла и дантели липсват, но затова пък тенденцията към шкембета и предположение за гащи под тях доминира. Мисля да си поговоря с Господ по-късно и за това. Криейки меча на детето отзад, с една ръка демонстрирам гейзера, а с нечленоразделни звуци наподобявам звука, за да подсиля ефекта. Не, че някой ме разбира, но определено предизвиквам интерес. Най-накрая един смел съсед облича риза, което е излишно, защото единственото, което закрива, е малка част от косматия си гръб, и слиза с мен до тръбата. Очевидно положението е тежко. Жестомимично го разбирам. Въоръжени с инструменти, се връщаме отново в неравната битка. Не мога да се въздържа да не поцъквам. Ограничаваме извирането до силно пръскане, но се оказва, че трябва да потърсим подходяща тапа, за да го спрем съвсем. Качваме се отново по домовете си по голи задници, аз с тениска и обувки на токчета, а той по шкембе и риза и започваме да търсим. Виждам недопита бутилка с вино, което е странно, за първи път тази нощ споменавам Господ с добро, и бодро понасям корковата тапа навън. В същото време излиза и съседът, стиснал победоносно нещо бяло. След кратко представяне на съкровищата, той решава, че ще използва неговото. Което се оказва ... тапа от шампанско. Надупили се около тръбата, аз за кураж, а той работно, се справяме с проблема и усмивка на тържество и гордост се появява на лицата ни. Качваме се отново едновременно към домовете си, той с гръб към парапета, аз с гръб към стената, сплотени от чувство на близост.