Кметът на Добрич откри къде е българският дух – в душата му!
Ако някой все още се чуди и мае къде е българският дух, нека да знае, че кметът на Добрич има отговор: Духът на българина се крие в душата му. Разтърсващото откритие на градоначалника Йорданов е направено днес под формата на поздравление към добричлии по случай Деня на Съединението. "На този ден всички ние, които носим България в сърцето си, със заслужено самочувствие отбелязваме единството на един народ, дълбоко скътал в душата си българския дух.", заявява Йорданов.
Впечатлени от прозрението, ние решихме да надникнем в дълбините на мисълта на първенеца. Защото, да твърдиш, че нетленната душа е скрила своя синоним, наричан дух, си е направо бомбастика. Оказа се обаче, че кметът не иска да пояснява феноменалното си откритие. Вместо да каже къде душата е крила духа, в по-долния ред той изведнъж става прагматичен – България отстоявала националните си интереси, "за да заеме достойно място в социално-икономическия и политически живот в Европа." Тъй като текстът е само от четири изречения, допуснахме, че мистериозният дух в българската душа ще изскочи някъде към края. Обаче – ядец. На финала Йорданов ни съветва "да бъдем единни, обединени и да вярваме в посланията на историческата ни съдба, които са актуални, осъзнати и непреходни."
Как можем да бъдем и единни, и обединени, той не казва. Каква е мисловната претенция в израза "послания на историческата ни съдба, които са актуални, осъзнати и непреходни" също не се наемаме да разберем. Но пък разбираме друго – човекът ни поднася поредната порция от кметски безсмислици. И понеже Йорданов не схваща какво говори, я гарнира и с душа, и с дух. За всеки случай!
А ето и фундаменталното поздравление!
Уважаеми съграждани,
Поздравявам Ви сърдечно по повод една от най–светлите и значими дати в българската история – 6 септември – Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
На този ден всички ние, които носим България в сърцето си, със заслужено самочувствие отбелязваме единството на един народ, дълбоко скътал в душата си българския дух.
6 септември е празник, който доказа, че няма сила, която може да попречи на България да отстоява националните си интереси и да заеме достойно място в социално-икономическия и политически живот в Европа.
Нека продължим делото на нашите предци, да бъдем единни, обединени и да вярваме в посланията на историческата ни съдба, които са актуални, осъзнати и непреходни.
Пожелавам Ви здраве, благоденствие и сила за единна България!
Честит празник!
Впечатлени от прозрението, ние решихме да надникнем в дълбините на мисълта на първенеца. Защото, да твърдиш, че нетленната душа е скрила своя синоним, наричан дух, си е направо бомбастика. Оказа се обаче, че кметът не иска да пояснява феноменалното си откритие. Вместо да каже къде душата е крила духа, в по-долния ред той изведнъж става прагматичен – България отстоявала националните си интереси, "за да заеме достойно място в социално-икономическия и политически живот в Европа." Тъй като текстът е само от четири изречения, допуснахме, че мистериозният дух в българската душа ще изскочи някъде към края. Обаче – ядец. На финала Йорданов ни съветва "да бъдем единни, обединени и да вярваме в посланията на историческата ни съдба, които са актуални, осъзнати и непреходни."
Как можем да бъдем и единни, и обединени, той не казва. Каква е мисловната претенция в израза "послания на историческата ни съдба, които са актуални, осъзнати и непреходни" също не се наемаме да разберем. Но пък разбираме друго – човекът ни поднася поредната порция от кметски безсмислици. И понеже Йорданов не схваща какво говори, я гарнира и с душа, и с дух. За всеки случай!
А ето и фундаменталното поздравление!
Уважаеми съграждани,
Поздравявам Ви сърдечно по повод една от най–светлите и значими дати в българската история – 6 септември – Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
На този ден всички ние, които носим България в сърцето си, със заслужено самочувствие отбелязваме единството на един народ, дълбоко скътал в душата си българския дух.
6 септември е празник, който доказа, че няма сила, която може да попречи на България да отстоява националните си интереси и да заеме достойно място в социално-икономическия и политически живот в Европа.
Нека продължим делото на нашите предци, да бъдем единни, обединени и да вярваме в посланията на историческата ни съдба, които са актуални, осъзнати и непреходни.
Пожелавам Ви здраве, благоденствие и сила за единна България!
Честит празник!
Коментари
Има такъв герой, с това име в "Параграф22". Искам само да кажа на номер 6, че търпението е присъщо на роба.
Ами, какво друго му остава на кмета? Да поднася цветя по празниците, на някой паметник и да декламира това, което са му написали предварително на някой лист. Всичко друго за, което го избраха хората се оказа, че не е по силите му. Няма воден цикъл, няма развитие за града... Същата мръсотия и разбити улици, същите проблеми.
Спечели изборите, не защото много го харесваха. Просто на всички им беше писнало от Детелина. Има още две години до края на мандата, ще го изтърпим... После, ще гледаме...!
Господине, вие коментирате бройката коментари към отделните текстове. Те не се селекционирани като позитивни, а като най-много коментирани :).
За съжаление, анализът, който сме направили по-горе не е литературен. Литературен анализ се прави на литературно произведение, а поздравлението на кмета е просто набор от глупости. Въпреки това се опитахме да намерим логика – не се получи!
От Бележник