Забележник

Красимир БачковВсъщност става дума за българската книжна мафия! Печално известен факт е, че наред с наркобосовете, автоджамбазите, сводниците, корумпираните съдии и ченгета, доктори, университетски босове и обикновени улични бандити се нареждат собствениците на издателства и печатни издания. Стана много лесно през последните години с помощта на електронни или печатни медии да се изстреля някой на върха в определена област. Достатъчно е да се появи за няколко минути по телевизора определено човешко недоразумение, и вече става звезда. В няколко жълти вестника да се направи достояние колко велик е този или онзи писател, поет или актьор, колко незаконни деца има, колко любовници и в колко пиянски скандала се е забъркал, и вече е недосегаем. Всичко у нас е с краката нагоре – примери дал Бог! То не бяха Митю Пищова, Черната Златка, Пацо от Гълъбово, Денди, Евгени Минчев, разни плеймейтки, неграмотни журналисти, модели и най-вече поети и писатели! Ако статистиците направят преброяване на графоманите в държавата, съм сигурен, че ще бъдат най-много на глава от населението в сравнение с държавите по целия свят. Нашенци "разбират" не само от футбол, секс и политика! Те са професионалисти в писането на поезия, проза, да не говорим за публицистиката! От една страна – няма лошо. За предпочитане е да пишат дори глупости, пред това да ги вършат! От друга – литературата се превръща в блато, където най – отгоре изплува мръсната пяна. По роднински, политически или други причини се лансират определени имена, превеждат се, прославят се и дори се отпечатват не само безплатно, но им се плащат хонорари, при това не лоши. Издателствата си имат любими автори, на които залагат, които преиздават, независимо от слабите им текстове. Опитват се да ги налагат като еталон за добра литература, за подражание и така пречупват мисленето най-вече на младите читатели,доколкото все още ги има. И тъй като за това трябва да се говори конкретно, без да омаловажавам, или да надценявам написаното от прочутите Г. Господинов и неговия "Естествен роман", А. Попов и "Мисия Лондон", "Има ли кой да го обича“ К. Терзийски и пр. "корифеи" на съвременната проза, не бих ги сравнил в никакъв случаи с книгите на Стефан Цанев, Валери Петров, Недялко Йорданов или Антон Дончев. Дори с Владо Даверов (Далаверов, според един мой познат, заради филмовите му сценарии) не бих ги сравнил! За мъртвите Ивайло Петров и Дончо Цончев, Радичков и още много други изобщо не споменавам. Въпрос на вкус, би казал някой. Много е вероятно и обратното впрочем! А какво да кажем за словесните полюции на "писателя" М. Карбовски? От стихосбирките му читателят може да си спомни "Дефлорация" или "Недялко яде лайна в НДК", но не и да се сети какво е написано в тях. Иван Кулеков е известен повече от "Хъшове" и "Шоуто на Слави", отколкото с книгите си, а "геният" Йордан Евтимов, не се наемам да окачествявам поради несподеляне идеите за постмодернизма като съвременно литературно течение. Доколкото си спомням, на запад преди около тридесетина години спряха дебатите и модата на постмодернистите, но нали все живеем в криворазбрана цивилизация...!
Друг е въпросът, че край графоманите и надценените автори, има и такива, които действително си струва, да стигнат до читателите! Те обаче могат да издадат книга в наше издателство ЕДИНСТВЕНО И САМО ако си платят! За тях не се пише критика, те биват подминавани от "разбирачите", защото иначе би се сринало наложеното статукво. В България има наложени и утвърдени поети и писатели за печат, награди и превод. Останалите – кучета ги яли или да плащат! А дори да платят едни големи пари, те ще бъдат покрити в книжарниците така, че никой читател да не може да ги открие. Издателят ще се опита да манипулира автора, че няма интерес към книгата му, че не е толкова добра, колкото на "известните" и ще направи всичко възможно, за да го унизи. Защо? Причината е проста – талантът му е заплаха! Ще вземе да се счупи калъпът на опростачване и изкривяване на доброто слово, ще излязат от мода антибългарските писания и ще секнат огромните суми пари, които всяка година се отпускат отвън, за да се мачка и убива българското. Негативно се отразява и това, че повечето кадърни автори в момента живеят в провинцията. И най-красивата роза, цъфнала в полето, няма да бъде забелязана, докато едно посредствено цвете в центъра на големия град ще събуди внимание, чувства и емоции.
За опорочените литературни конкурси, както и тези на издателствата, няма да се спирам. Там падението е абсолютно!
В заключения ще кажа, че български издателства няма! Има издателства в България, но те обслужват предимно свои и чужди интереси. Хората, занимаващи се с книгоиздаване, нямат национално достойнство, липсва им патриотизъм, затова пренебрегват талантливите съвременни български поети и писатели, както пренебрегват и читателите. Знам, че думите ми звучат крайно, че ще си навлека негативи от съжденията си, но предпочитам да кажа всичко, което мисля по въпроса, отколкото да псувам безполезно пред телевизора или компютъра си. Никого не съдя, а ме боли, че много литературни таланти няма да видят бял свят. Ако някой поставя под съмнение творчеството ми, мога да изброя няколко мои заглавия: "Синият кон", "За една гайда", "Подарък за Коледа","Хорото", "Три риби","В очакване на утрото", "Докато пари","Песента на часовника", "Въжетата","Панковият оркестър","Няма Коледа за Манго и магарето", "Бунтара", Легионът на обречените", "Българчето" и пр. Като стъпвам на този малък постамент от написаното от мен, си позволявам да кажа истината за безполезните наши издатели. Естествено, край опороченото издаване най-вече на преводна художествена литература те пускат на книжния пазар и полезни четива – енциклопедии, учебници, речници, детски книги и занимателни текстове. Това обаче не намалява греха им към талантливите, но непознати български автори.
Споделих с поета и приятеля Александър Белчев мислите си, а той отвърна с тази сатира:

КРАСИМИР БАЧКОВ И СТОГЛАВАТА ЛАМЯ
Решил юнакът, че с една гола дарба ще победи стоглавата ламя (разбирай, издателствата нашенски, които не печатат българските писатели, ако съответният наивник не си плати). Наточил сабята (разбирай – клавиатурата на компютъра) и започнал неравното сражение. И виж ти беда - на мястото на всяка отсечена глава се появявали две нови. Явно нейде греша, почесал си талантливото плешиво теме юнакът – я да питам някой от колегите, губили подобни битки – Александър Белчев например?
– А бе Белчев, имам спомен, че навремето ти доста кръв проля (разбирай нервички напразно), защо загуби битката срещу издаването на книги нелегално, без "издателят" да си е платил ISBN?
– Чак пък да съм загубил – подразнил се Белчев – сега книга без ISBN да виждаш?
– Е, ти ли се пребори за това, или авторите?
– Именно – ухили се Белчев – в авторите е оръжието! Аз по неволя разбрах, че водя безнадеждна битка – стоглавата ламя се храни от авторите – не й ли дават какво да хапва, и залинява…
– Грешиш в нещо – почесал си талантливото плешиво теме юнакът – ако беше така, защо стоглавата ламя вече е с хиляда глави?
– Защото не умееш да броиш! Десетина мастодонта са, оживяват благодарение на преводна литература, речници и справочни пособия. Е, и на долнички змийски мурафети като по-малки от уточнените в закона за авторското право хонорари и нелегално допечатване и продажба на тираж... Другите са дребни мимолетни хитреци – я от Камелия Кондова нещичко ще копнат, я от подобни талантливци, на които им е под достойнството да се занимават с използвачи – но ти не губи надежда!
– Да не губя? След толкова доводи как смееш да твърдиш, че ще победя стоглавата ламя? На мястото на всяка отсечена се появяват две нови глави? Но и на десет наивници като теб, драги ми Бачков! И рано или късно авторите ще се усетят, че има сигурен начин да се справят със стоглавата ламя – като й определят справедлива цена за онова, с което тя се храни – произведенията им! А сега, драги ми Бачков, не е ли време да поотдъхнем от простотии? – казал талантливият Белчев.
И двамата с талантливия Бачков поели към устието на Камчия, да поотдъхнат от простотии, и оставили стоглавата ламя да плаче за нерадостното си бъдеще в скоро време.
А може би точно така трябва да се отнасяме към безобразията в книгоиздаването? С хумор и ирония, за да не изглеждаме като донкихотовци или неуспели автори. В крайна сметка, дори след като вече няма да ни има, последната дума ще остане за читателя! Ако има кой да ни издаде, разбира се!


*Красимир Бачков е български писател. Роден е в Добрич. Има седем издадени книги и десет национални награди за проза. Превеждан е на английски, руски, украински и словашки. Член е на СБП - София, на Сдруженията на писателите в Добрич и Варна, на УС на Сдружението на писателите в Добрич, съосновател и редактор на вестник "Антимовски хан". Отскоро членува и в "Славянска академия". В момента работи и живее във Варна. Мнението му за българската литературна ситуация е от личната му страница във фейсбук. Публикуваме го със съгласието на автора.