Забележник

Един гражданин броди из община Добрич

И като кмет, и като гражданин подкрепям искането на училището и децата, написа през март във фейсбук кметът на Добрич Йордан Йорданов и пусна снимки, за да отбележи, че се подписва под искането на СУ "Св. Климент Охридски" да бъде разкрита професионална паралелка "Танцьор". Особеното съчетание от кмет и гражданин едновременно очевидно се изразяваше в едно-единствено движение – полагане на граждански подпис. Защото кметското поведение в случая изискваше съвсем друго действие – запитване от общината до МОН. Понеже проблемът беше тълкувателен. И бе решен точно по този начин – чрез запитване до министерството, направено от Регионалния инспекторат. "Действената" гражданска позиция на кмета обаче предизвика необходимите лайкове.
Ако трябва да бъдем точни, неудържимата двойнственост в съзнанието на Йорданов беше заявена в публичното пространство десетина дни по-рано, когато градоначалникът се подписа  под петиция против изграждането на бежански лагер в Добрич. И когато написа във фейсбук озадачаващото: "Ако правителството, което и да е то, реши да премине към изграждане на бежански център в Добрич освен административно като кмет, аз като жител на този град ще бъда първия който на площада ще протестира със съгражданите си."*** Озадачаващо не за друго, ами заради това, че кметът отговаря за опазването на обществения ред в общината. Така и не се разбра как Йорданов, в качеството си на първи протестиращ гражданин, ще си разреши административно сам на себе си, като кмет, протест на площада. Както и не стана ясно защо вместо да обсъжда  протести, градоначалникът просто не се погрижи да информира населението има ли, или няма правителствено решение по темата. И защо коментира в общественото пространство собствените си героични граждански предположения.
Точно на Велики четвъртък станахме свидетели и на още един граждански порив. През миналото лято деца от улица "Хан Тервел"  писали на кмета, че нямат детска площадка и помолили да им бъде изградена. Градоначалникът бащински се трогнал, намерил спонсори и осигурил площадка. А, за да защити кметската си позиция, взел, че ламинирал детското писмо, размножил го и публично го подарил на малките изпращачи. Да помнят и да знаят дечицата, че когато се помолят, ще си получат полагащото им се. В жеста, предназначен за вечен спомен, и дума не става, разбира се, че изграждането на детски площадки е задължение на местната власт. Че вместо да ламинира детските молби, кметът просто би следвало да се засрами – чак децата прописали до него. И че като един добър стопанин, градоначалникът можеше за празниците поне да напълни с вода езерото в градския парк. Щото, като не е в състояние да изгради площадки на всички, поне да осигури на съгражданите си общо място за разходка. Но за подобни решения е необходим кмет, а не гражданин, който се радва, че има власт да ламинира детски молби.    
По време на Светлата седмица пък Йорданов се появи и на откриването на изложбата от ценни вещи на българските класици, организирана от Националния литературен музей. Преди гражданите на Добрич да пристъпят към атрактивните експонати – лирата на Вазов, мастилницата на Алеко, пишещата машина на Пенчо Славейков и т.н., ученици рецитираха любовната лирика на Яворов. След това думата бе дадена на кмета. "Горд съм, че пишем историята за утре. Горд съм, че нашите деца пишат тази история. Пожелавам успех на изложбата и на всички тези малчугани, които днеска стават история на град Добрич", изрече с нескрито задоволство Йорданов. И остави залата в почуда – дали микрофонът е бил даден на кмета домакин, или на някакъв гражданин, объркал заведението...

*** Публикуваме цитата от фейсбук, като запазваме автентичния правопис на кмета!