Забележник

Чистият български език на стоте думи и сърцетупът на езиковедите в нета

"Красивите думи не са верни, а верните не са красиви."
Лао Дзъ
"Пишете на правилен български език!", "Това не са думи от книжовния  български език.", "Що за думи в обществена медия...", "Поклон пред уменията Ви да звучите като каруцар!" Това са цитати от някои от читателските коментари под текстове на Бележник, в които се съобщава за поредните заловени  пияни шофьори. Заглавията на дописките наистина имат подчертано експресивен характер: "Кьоркютюк пияни зад волана залови полицията в Добрич" или "Пияна нацели дърво в Добрич, нарязан водач се блъсна в стена до Балчик". В последния текст абсолютно съзнателно употребихме и жаргонното ботуряса, за да внесем негативен елемент към явлението. Защото, да се качиш с над три промила алкохол в колата и да караш на зигзаг из курорт, или да се напиеш по пладне и да се обърнеш на околовръстното, не е обикновено въртеливо движение, а падение. И по-точно – ботурясване. Вместо да събудим гняв към пияните шофьори обаче, пробудихме отстрел по словото. Едни читатели се възмутиха от турцизмите, други започнаха да ни разрешават и да ни забраняват да ползваме определени от тях думи, а трети директно ни обясниха какво е това журналистика. Според тези познавачи  журналистиката е набор от думи, а журналистът трябва да употребява  словата само от този набор. Всичко останало се третира като израз на невежество.
"Нещо не сте "нацелили" езика! Явно са Ви "ботурясали" направо от първи клас с виШуто образование. Ако не беше интернет сигурно нямаше да Ви разрешат, без придружител, да се подпишете в бюрото по труда.", пише ни анонимен езиковед, чийто автентичен правопис и изказ публикуваме без никаква редакторска намеса. Каква е връзката между езика, бюрото по труда и придружителя, вероятно си разбира само анонимният коментатор.
Друг негов "колега" опитва да звучи саркастично: "Прекрасен език, уникална лексика, брилянтно журналистическо присъствие. "Нарязан", "ботурясали", "нацелва" .... Браво!"
Известно е, че интернет е пълен с всякакви разбирачи. Немалко от тях смятат, че щом пишат коментари във фейсбук и получават лайкове, значи са станали журналисти. Не искаме да ги разочароваме, но журналистиката съществува доста години преди да бъде създаден фейсбук, а нейната роля никога не е била да се харесва. Задачата на журналистиката е да информира, да казва това, което някой някъде не иска да чуе. И да
провокира реакция срещу негативните явления.
Агресията срещу Бележник обикновено се отприщва след публикации с критичен текст към община Добрич. Забележките на общинските фенове са винаги анонимни и регулярно съдържат изрази като: "Виж са ма!" или "Стига си писала глупости, ма патко!". Общото в тези коментари е, че никога не съдържат аргументи срещу написаното. Забележките започват и завършват с обидни личностни квалификации към автора, които не цитираме от уважение към читателя.
Специално "езиковедите" се активираха след като написахме за неграмотния туристически сайт, направен по проект от община Добрич срещу половин милион лева. Отново анонимен читател започна упорито да ни убеждава, че съществителното чувство се пише без буква в. А друг негов последовател многократно ни занимава със своите "прозрения" за употребата на малките и големите букви. Разбираме, че му е трудно, но няма как да научим вместо него правописните правила. Проблемът на нашия читател обаче удивително прилича на огласения от Бележник проблем на общинските служители, които така и не разбраха, че определени  съществителни имена се пишат с главни букви единствено и само в канцеларския стил. И че лексикалният състав на публицистичния стил е различен от езика на документите, защото езикът на журналистите по правило е близък до устната реч. Освен това българският език не се състои само от български думи. Както във всеки език, така и в нашия има много чуждици. Думите багер и бинт например са немски. Ние ги употребяваме често, но това, кой знае защо, не дразни нашите чувствителни "езиковеди". В българския език има и много арабски думи, пристигнали у нас чрез турския език. Някои от тях са придобили такава употреба, че често се възприемат като български – чешма, зехтин, памук. Турцизмите са навлезли дълбоко и в литературния ни език. Алековият герой бай Ганьо все иска да удари нещо кьораво и търси келепир.
Факт е, че в различните периоди от историята ни българският език е поемал най-различни чуждици – от руски, от френски, от латински, а сега и от английски език. Не е възможно от всяка чуждица да получаваме сърцетуп, както се изразяваше известният радетел за чистота на българския език професор Балан. Защото езикът не е някаква консерва, в която да сложиш 100 или 1000 думи и да ги съхраняваш във вековете като правилни и чисто български. Езикът е жив организъм, който непрекъснато се променя. В него постоянно влизат или излизат от употреба различни слова. Наше задължение не е да ги делим на правилни и неправилни, на чисти и мръсни, на чисто български и други, а да владеем многообразието на целия езиков спектър, в който влизат и стандартни изрази, и диалекти, и чуждици, и жаргон. И да знаем кога, в кой стил, в коя ситуация е уместно да употребяваме това езиково богатство. Защото е абсолютно неуместно да говорим за шменти капели или да хващаме някого за шлифера, когато сме участници в официална среща и трябва да общуваме в официално-делови стил. Въобще не е неуместно обаче в публицистичен текст да назовем престъпление с думи, съдържащи обиден отенък. Защото шофирането в пияно състояние е престъпление.

П.П. В България все още няма обществени медии, затова благодарим на читателката, която ни е въздигнала в този ранг :)

А на борците за чист български език препоръчваме отново да прочетат писмото на проф. Александър Балабанов – Балан до министъра на просвещението Иван Вазов. Писано е през 1916 г. по повод извеждането на Балан в пенсия. Авторът се е старал да употребява само български думи.
                                           "Господине министре,
с душесмут окосъзрях вестилище във вестникопродавниците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от висшето просветилище
народно, поради несгодие старческо. Това вля злиногорчило в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувни и матерни мръснословия, защото ако ме
окосъзрете, ще заключите, че съм душесвеж, сърцемлад и в прекрасно якотелие. Никакво колянослабие и кръстонемощни поличби не са ме спохождали. Храноглътните ми желания са като у новобрачните. Глъталището ми, коремчето ми и продължаващите ги телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален. Кръвотласъкът ми е естествен, а любощенските ми подсети – непрестанни.
При това якосърдие и якотелие бива ли да ме подвъргвате на изпъдица?
С настоящето си буквописно заявление Ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустоделие, а в буднодневие да ме оставите на трудотворна занимавка.
Последна доплънка:
Виж, ако става дума за професор Влахов, той, макар, че е в ергенски самолипс, изпада в кръстонемощие и е в пълен угас на любощенските си подсети. Ето защо неговата изпъдица е по-належаща!
С почит: проф.Балан"

Коментари  

+5 #4 Поздравления! 28-08-2015 06:46
Юлияна, поздравления за страстта, с която отстояваш свободата на словото! Нека общинските шушумиги си злобеят на воля - те така разбират свободата... А според мен към днешна дата твоят "Бележник" е единствената добричка медия с лице, затова не пропускам да надникна в него!
Цитиране
+6 #3 Красимир Гаджоков 28-08-2015 06:26
А сега и още нещо точно по темата - от години ми се върти в главата, преди година го написах. Тук му е мястото да го пусна за първи път.

Кратък български (пардон - френски) разказ
Красимир Гаджоков, написано 8 май 2014

Качих се на ескалатора и излязох от метрото. Тръгнах по паважа. Чух да идва камион, кривнах бързо към бордюра и се качих на тротоара.

Стигнах до блока. Минах през фоайето и се качих в асансьора. Слязох на етажа и тръгнах по коридора. Отключих и влязох в апартамента.

Съблякох си балтона и го закачих в гардероба. Седнах на дивана и си извадих портмонето.

Съблякох си блузата и панталона и се преоблякох в пижама.

Уличните лампи се отразяваха в абажура. Преместих се на фотьойла.

Станах и минах по паркетa. Излязох на балкона. На фона на хотела видях кран.

Погледнах в антрето - бижутата бяха там.

Изведнъж, абажура угасна. Оказа се изгорял бушон. След като го смених, извадих от кашона вино и го отворих с тирбушона.

Голям шанс ще е да стигна до гаража. Кураж, викам си.

този кратък разказ има 134 думи.
36 съществителни.
0 (НУЛА) от тях с български корен!
Та, колко “български” е съвременния ни език?
Цитиране
+4 #2 Красимир Гаджоков 28-08-2015 06:24
Адмирации за отстояването на културата и езика!
Никога не се чудете дали сте прави - културата стои над простащината. Не се спирайте, и ако имате нужда от помощ - лично аз насреща съм.
Цитиране
-2 #1 Без име 28-08-2015 02:30
Само не разбрах кой е журналист в сайта Ви, защото това не е медия.
Цитиране