Пресечки

В Холандия велосипедистът е винаги с предимство

АмстердамАмстердамВ държави като Холандия и Белгия велосипедът е религия! И институция! В холандския например има специален глагол fietsen (фитсен), който означава карам колело. Във всички други езици (поне тези, които аз съм учил), както и в родния ни, винаги има израз – глагол + колело. Само в холандския си има специален глагол. И хич не е учудващо, защото да научиш детето си да кара колело там е точно толкова задължително, колкото да го научиш на азбуката или на таблицата на умножение. Колело има всеки, и всеки твърди, че това е основното средство за транспортиране, за ходене на работа, на училище, за разходка със семейството сред природата, за ходене на шопинг, абе за ходене навсякъде.
И в Белгия, и в Холандия велоалеите са отстрани, от едната страна на улицата. А ако минават през пешеходна зона, то задължително са встрани, а не по средата. В тези държави са разбрали, че начините да се облекчи трафикът във и извън градовете, както и да се реши проблемът с паркирането в градовете, са два – да караш колело и да се возиш на влак.
Велоалея с паркинг от двете страниВелоалея с паркинг от двете страниВ Холандия, например, жп транспортът е изключително добре развит, на всяка гара имаш влакове във всички посоки и изключително често. И, понеже Холандия е малка държава, влаковете са точно като градски транспорт. Повечето холандци живеят на едно място, а работят на час и половина с влак от мястото, където живеят. До гарата, разбира се, се ходи с колело. Пред всяка гара в Холандия има огромно място, да го наречем велопаркинг, където всеки си оставя колелото, заключва го с едно малко катинарче (а понякога и хич даже не го заключва), и се мята на влака.  
Никога няма да забравя, как веднъж ходихме с колежката Даниела Накова на една туристическа борса в Утрехт. Бяхме настанени в едно малко градче до Утрехт. Естествено сутрин и вечер отивахме с влака до Утрехт и после обратно. Веднъж излизаме от гарата и гледаме, че около тия колелета се суети някакъв човек и нещо търси. Стана ни много интересно и спряхме да гледаме сеир – да видим как ще си намери колелото сред  хилядите подобни. Накрая Даниела не се стърпя и го попита: "Вие сутрин си оставяте колелото пред гарата и отивате с влака на работа… А как си го намирате вечер?" Оня съвсем невъзмутимо отговори: "Е, ако не го намеря, вземам нечие колело… Все някой ще намери моето и ще го вземе. И утре сутрин пак ще го паркира тук."
Паркинг в АмстердамПаркинг в АмстердамТака че колелото за холандците си е просто начин на живот. Скоро не съм поглеждал статистиките, но преди време бях чел някъде, че 20% от активния живот на холандския поданик минава върху велосипеда. Затова и велосипедистите се ползват с всички привилегии според Правилника за пътното движение. В Холандия велосипедистът е винаги с предимство!  Това е правило номер 1!  Ако трябва да пресечеш на пешеходна пътека и си на колело, просто пресичаш, без дори и да се оглеждаш наляво и надясно. Ти си знаеш, че си с предимство и всички автомобили ще спрат. И няма да чуеш клаксони и псувни. Като караш по велоалея (и за това на холандски си има специална дума, която е комбинация от думите за колело и за пътека), и някой заблуден пешеходец, обикновено чужд турист, който не е свикнал с тукашните привички, се мотка на пътя ти, минаваш на милиметри от него. И въобще не те интересува, че профучавайки покрай него, може да му докараш такъв стрес, че той да си изпусне фотоапарата или да си глътне езика.
ВелоалеяВелоалеяА най-любимата ми гледка са мацките с делови костюм и висок ток, които слизат от колелото, паркират си го пред сградата, където работят и се запътват към входа… Ние сме си свикнали, че в България такива лъскави мадами слизат от скъпи лъскави коли. Там обаче скъпите коли си ги пазят в гаражите, за да пътуват с тях извън града, в чужбина… Но не и за да ходят с тях на работа, да се чудят къде да ги паркират или да демонстрират стандарт.  Нерядко можеш да видиш и гледки, които за нас са не просто неразбираеми, ами дори страшнички. Понеже в Холандия почти винаги вали дъжд, почти всеки втори велосипедист с едната си ръка държи чадър, а нерядко с другата ръка говори по телефона. Често се питаш с коя ръка точно кара колелото:) На рамката на колелото отпред понякога има кошче с бебе (или някое по-пораснало дете), а на багажника на колелото отзад – тежки пазарски чанти. Жалко, че никога не съм успявал да направя снимка на подобно чудо, защото обикновено профучават покрай теб със скорост, с която ти дори не можеш да си включиш фотоапарата.  Но гледката наистина си заслужава. Аз лично смятам, че никога не бих могъл да запазя равновесие с толкова товар отзад и отпред на колелото, да карам, да говоря по телефона (понякога дори карат и пишат sms), да държа чадър, да внимавам да не смачкам някого и в същото време да не падна от колелото. А понякога всичко това се прави от човек, който кара на висок ток. Което за мен е съвсем неразбираемо…
* Диан Карагеоргиев е професионален екскурзовод. Владее три чужди езика и се занимава с туризъм от 18 години. Той сподели впечатления по актуалната в БГ тема за велотранспорта по молба на Бележник.
В следващия брой очаквайте разказ за доброволците, които раздават велосипеди в Тирана.