Костадин Бандутов: Как мина денят ти, стана много сложен въпрос
– Как бихте представили спектакъла, който ще види добричката публика? В основата му е драматургичният текст на Нийл Саймън "Странната двойка".
– Работното заглавие на пиесата можеше да бъде и "Големите момичета не плачат" или "Шест странни жени". Предвиждаме премиерата около 15 януари. В спектакъла разглеждам самотата като проблем в това общество, в което технологиите все повече ускоряват комуникацията, хората осъществяват бързи контакти без докосване до душевната струна на партньора, приятеля, любовника. Липсва онази нежност, чистотата на отношенията, липсват контактите на по-високо ниво. Самите героини усещат тази празнота и неистово се опитват да я запълнят, без да са я формулирали.
– Камерната зала поставя зрителите на един дъх разстояние от героините Оливия и Флоранс – артистичната повлекана и педантичната домакиня. С тях ще бъдат още наивната Вира и подозрителната Рени. Кои актриси ще видим в основните роли?
– В двете основни роли ще видим Татяна Христова, като Оливия, и Мария Гинкова като Флоранс. Гинкова е ново име за театъра тук, въпреки че е от Добрич. Имала е гастрол с "Милионерът", играла е на русенска и варненска сцена. От този сезон е на щат в добричката трупа заедно с едно младо попълнение, също Мария, но Генова. Напоследък гледахме Любов Николова в центъра на спектаклите, този път тя ще играе епизодична роля, нетипична за нея. Любов е полицайката в женската компания. Двете ученички Ралица Добрева и Соня Георгиева се вписват много добре в екипа. От сърце им пожелавам да продължат образованието си в НАТФИЗ, да превърнат актьорското майсторство в своя професия. Макар че, между нас казано, такива завършени актриси като тях само ще изгубят четири години в Академията, тя ще им предложи най-вече теоретични знания. Соня е в ролята на Вира, а Рали се преобразява в Рени. Пиесата трудно може да се играе на тази малка дистанция, трябва да се изживее от актрисите, които да се слеят с героините си. Опитвам се да внуша на момичетата какви са героините им, когато останат сами.
– Двама испанци, в ролите Валентин Андреев - Рафе и Красимир Демиров, ще попаднат в дамската компания, която се забавлява и си разказва истории от типа "Сексът и градът"…
– Испанците са несретници, попаднали в Ню Йорк – не там, където трябва и не тогава, когато трябва. Театралното действие ще ни поведе към тъжната и смешната страна от живота на шестте дами и на двамата самотни мъже. Героините на Саймън са с различни характери, на различна възраст. Веднъж месечно се събират около игралната маса на женско парти. След раздяла със съпруга си, една от тях се вклинява в живота на домакинята, която я приема да живее при нея. И понеже всяка ходи със собствените си навици, възпитание, светоусещане, разбиране за живота, Флоранс и Оливия се сблъскват в пиесата. Четирите други жени са под тяхно влияние. В стремежа да променят живота си, основните героини канят двамата самотни мъже.
– Режисьорското предизвикателство, което отправя Саймън с пиесата си?
– Нийл Саймън е един от популярните съвременни американски драматурзи, все още жив и здрав на 87 години. Той създава и филмовия сценарий "Странната двойка", написан за мъже в главните роли и пресъздаден с участието на Джак Лемън. Имам чувството, че все пак авторът познава по-добре мъжките характери, защото в пиесата си е развил само двата основни женски образа. Останалите трябва да бъдат уплътнявани, за да станат равностойни. Намислихме им богати биографии.
– Къде се крие дълбокият смисъл, второто дъно на спектакъла, това, което публиката в залата трябва да прозре?
– В този забързан свят човекът, търсещ контакт, трудно може да го намери. В Добрич си нямаме метро или друг градски транспорт, в който някои от пътниците да си четат книга, други да си пуснат музика в слушалките, останалите да разглеждат нещо на лаптопа или в телефона си. Ситуации, в които никой не обръща внимание на никого. Ако търсиш съпричастност, внимание, трудно можеш да ги намериш. Като се прибереш вкъщи, децата са разпилени по стаите пред компютрите. Жената е обърнала гръб в кухнята на печката или пред мивката. Съпругът е може би пред телевизора или пред компютъра. Аз не зная на какво ниво контактуват всички тези хора. Може би само със "Здравей-здрасти". Въпросът: "Как мина денят ти?", вече е много сложен, трудно си го задаваме. Върху такива неща ми се иска да се замисли зрителят.
Добавете коментар