Пресечки

Никой не се интересува от Добрич! Нито една телевизия не отрази изборния резултат! Няма ни в новините, няма ни на картата с прогнозата за времето дори. Такива бяха гневните реакции на добричлии в нощта след кампанията. И с абсолютно основание. Защото Добрич отдавна няма с какво да се впише в новинарския поток. Градът е все по-скучен и по-безцветен, няма физиономия, видима е само пълната липса на каквато и да е характерност.
Вял, сив, лишен от интрига и на махленско ниво беше и току-що изминалият първи тур от кампанията за местни избори. Вместо да станат свидетели на сблъсък на позиции, вместо да наблюдават дебат за Добрич, гражданите бяха обладани от слухове, облъчени с черен пиар и с внушения за търсене на по-малкото зло.
Както знаем слуховете винаги са били част от пропагандната машина на властта. Бележник и друг път е писал, че в древния Рим императорите си имали специални хора, които обикаляли където трябва и пускали по някоя "новина". Това бил най-ефикасният начин цезарите да тестват верността на поданиците си. Е, през 21 век в Добрич тестваха ... информационната среда. Агенция Клю-клю срещу пиарските агенции.  
"За кого да гласувам? За тая ли Надежда, бе? Или за този – бесепарина? Ми той, сегашният кмет щял да спечели. Ще плати на когото трябва и ще спечели!" Тези реплики обиколиха града още в първите дни на кампанията, преди който и да е от  кандидатите да е представил своето виждане за Добрич. Едни и същи изрази, казани мотамо с едно и също изражение на лицето, придружено със съответното ръкомахане. Не е сложно да се досетим кой е центърът на тези внушения. Достатъчно е да видим срещу кого са насочени.
Слуховете затова са силно оръжие, защото не могат да се опровергават. Но пък могат да бъдат пресечени или заглушени. С реална информация, разбира се. Получихме ли я? 
Кампанията на ГЕРБ стартира мощно и силно със стоте каба гайди. Чу се обаче за ГЕРБ, не за кандидата Надежда Петкова. Вместо информация за нейната кандидатура  хората две седмици виждаха само едно усмихнато лице по билбордове и флаери. Чу се и някаква метафора, че Надежда Петкова щяла да връща времето, комбинирана с нищонеказващото послание "Надежда за Добрич!" И поради липсата на информационен образ върху усмихнатото лице от плакатите се насложиха всевъзможни пикантерии, намести се черният пиар, който удави предложената по-късно визия за Добрич.
Слабо или направо никакво беше представянето в публичното пространство и на другия кандидат, вкаран в слуховете – издигнатият от БСП Георги Петков. За безпартийния бизнесмен така и не се появи информация, някакъв бекграунд, а бе нещо за личността му, за живота му. Толкова нямаше нищо, че Петков  се оказа неразпознаваем дори за собствения си електорат. Кой е той, питаха твърдите ядра, държащи в ръцете брошура с портрета на кандидата и предизборна програма вътре. 
Кандидатката на ВМРО Детелина Симеонова пък се активизира едва във втората част на кампанията. Време, в което слуховете бяха изместили всяка друга информация. 
Така, заради грешки в пиара и недомислици на опонентите, непредложилият нищо ново досегашен кмет Йорданов се оказа единственото ясно разпознаваемо лице. Без никакъв личен принос, по инерция, получена от поста в управлението. И също с нищонеказващо послание.   
Ако въобще може да се говори за изненада на тези избори, то тя дойде от депутата и кандидат за кмет на НФСБ Йордан Апостолов. Неговият слоган "Ти и аз за Добрич" звучеше премерено и лично. Мултимедийното представяне също беше на ниво. И като цяло кампанията на Апостолов беше доста умела и актуална.
Големият проблем на местния вот обаче не беше в мъглявите послания, а в тоталната липса на дебат за града. Вярно, имаше програми, едни брошурки се появиха в пощенските кутии. Малцина прочетоха конкретните предложения, направени в края на кампанията. Но публиката не даде знак, че се вълнува от принципи за имиджов образ на града. Защото "специалните" хора  отдавна бяха изместили фокуса. По квартали и във фейсбук аудиторията яростно дъвчеше стари теми, търсеха се виновни до пето коляно за минали проблеми. Актуалната тема за неприключилия воден цикъл бе подменена от опорки. Дебатът за града беше сведен до махленски спор. Напълно обладана от слухове една не малка част от аудиторията не се вълнуваше от предложенията, а от лицата. "Таз ли мърша бе! Ай си*тир!" 
Яростна агитка в мрежата пък мощно освиркваше всичко, кискаше се под всеки текст за информиран избор и агресивно преследваше тези, които не търсят по-малкото зло. Един примитивен образ на Добрич, който по-добре да не бъде показван по телевизиите.