Новини

Правнук на Иван Хадживълков посочи къде е заровен именитият възрожденец

Д-р Стойков посочва къде е бил гробът на Иван ХадживълковД-р Стойков посочва къде е бил гробът на Иван Хадживълков74-годишен потомък на възрожденеца Иван Хадживълков посочи точно къде е бил заровен легендарният му прадядо. Припомняме, че преди две седмици в Добрич бе създаден инициативен комитет, който си постави основна задача да открие гроба на добруджанския старейшина. Точно когато стартира акцията, в родния Добрич се завърнал за кратко правнукът на хаджията – д-р Иван Стойков. Той е специалист по външно-икономически отношения и от 40 години живее в Германия. По някаква съдбовна неслучайност нашенецът пуснал радиото в момента, в който вървяло съобщение, че се издирват наследници на Иван Хадживълков.
Зная къде е гробът, защото преди години майка ми, която е внучка на Иван Хадживълков ми посочи точно къде е погребан Хаджи Баба, обясни д-р Стойков. Според неговите спомени надгробната плоча на възрожденеца е била поставена на четири стъпки от църквата "Свети Георги", но откъм страната на Етнографската къща. Оказа се, че починалият на 125-годишна възраст Хадживълков не е единственият дълголетник в рода. Преди това баща му доживял до 120 години, а една от дъщерите на хаджи Иван също претърколила 120 лета.
Иван ХадживълковИван ХадживълковПрадядо ми е бил едър търговец, който е имал кантори във Варна, Цариград и Кайро. Знаел е 5-6 езика – румънски, турски, арабски, арменски и гръцки, необходими му в търговията с местното население, разказа още д-р Иван Стойков. Навремето къщата на възрожденеца се намирала зад сегашната гимназия по туризъм, а целият терен от училището до дом-паметника на Йовков е бил собственост на Иван Хадживълков. Ханът на чорбаджията пък бил разположен на мястото, където сега е скулптурата на Йордан Йовков. Някога обаче там бил краят на града.
От майка си зная, че в хана често са отсядали революционери. Един от тези тайнствени гости е бил Васил Левски, който идвал в Хаджиоглу Пазарджик два пъти, разкри д-р Стойков. Според фамилните предания Апостолът на свободата не се е крил от турците, защото българите заблудили местните османски власти, че този човек идва в града по църковни дела. По време на една от двете срещи в хана Левски получил субсидия за оръжие. Парите на са били само от Хаджи Иван, а от целия еснаф.
Сведенията, че в хана на възрожденеца са подслонявани революционери, съвпадат с преданията, записани от краеведите на Добрич, че смели мъже са отсядали при хаджията за кратко, а после поемали към местността Гаази баба. А през 1859-та година излизащият в Цариград в-к "България" описва случай на произволен арест на българин, безпричинно бит и измъчван, а после пуснат на свобода "само благодарение на застъпничеството на Х. Иван Вълков". "Господин Х. Иван е като една подпора за този град и прилежен на народа", гласи дописката.
Д-р Иван СтойковД-р Иван СтойковДостолепният старейшина от Добрич обаче е известен преди всичко с църковните си дела. Иван Хадживълков е водач и вдъхновител на българите в църковната борба, пише Любен Бешков. Краеведът напомня и за едно писмо на митрополит Йоаким до патриарха, в което духовникът с прискърбие признава, че Хаджиоглу Пазарджик и неговата околия са безвъзвратно загубени за Патриаршията и гърцизма, тъй като са крепост на българщината във Варненския санджак "като напълно чиста и българска кааза".
Да, прадядо ми е бил много праведен и много щедър човек, който е помагал на хората и материално, и морално, съгласява се д-р Стойков. Разказва, че Хаджи Баба е подпомогнал с пари създаването на класното училище в Добрич, а като търговец е организирал всички еснафи. Издействал си правото да изкупува десятъка, но в годините, когато реколтата е била лоша и селяните закъсвали, той отделял собствени пари да им плаща данъка. Защото тези бедняци, които нямали пари да платят десятъка, трябвало да се откупят като го отработят на ангария.
Д-р Стойков сподели и една прелюбопитна подробност от живота на своя бележит роднина. Прадядо му много държал на информацията и издавал бюлетин – нещо като фамилен вестник. Не е ясно дали е бил апокрифен или легален, но е известно, че брошурката е създадена, защото хаджията искал да осведомява всички подчинени за новостите и за промените в законите. Всичко било описвано на прост български език, а изданието се разпространявало основно сред многобройната фамилия и сред служебния кръг около търговеца.   
Родствениците на Иван Хадживълков – Тодор Георгиев и Иван Киряков обсъждат родословното дърво.Родствениците на Иван Хадживълков – Тодор Георгиев и Иван Киряков обсъждат родословното дърво.Пословична черта на Хаджи Баба била неговата праведност. "Бил е скромен човек, но имал избухлив нрав. Държал е и другите да са праведни и ненавиждал тези, които не постят и не ходят на църква."
Качеството, заради което е почитан от всички обаче, е изключителната щедрост. Бил е много, ама много щедър. Когато имало големи празници, заповядвал да се заколи агне или овца. Давал месото и на българи, и на турци. за да не гладуват,  а мръвката тогава била огромен деликатес. Бедните се хранели основно с киселец и коприва.
Любимото занимание на хаджията било да прави подаръци. Хората помнят как на всеки голям празник Хаджи Иван изкарвал пред къщата си една маса и слагал на нея топове пъстра басма, поръчана от странство. После канел бедните деца,  режел парчета басма и ги подарявал на момиченцата. Всички малчугани нагощавал със специално приготвени за целта лакомства.
През 1871 година благодарните жители на Хаджиоглу Пазарджик писали до цариградския вестник "Право". В писмото те  изложили "доста великите и доста похвални дела на господин Х. Вълков" и завили, че това са "дела, за които трябва да остане името му безсмъртно." 

*Текстовете за Иван Хадживълков в сайта Бележник са написани с изключителното съдействие на РИМ Добрич. Във връзка с инициативата за откриване на гроба на възрожденеца уредникът от отдел "Възраждане" Надежда Иванова събира допълнителна информация, която ще бъде огласена в съобщение на редовните годишни музейни четения.


--------------------------------------------------------------------

Иван Хадживълков е най-интелигентният и влиятелен добричлия през 19 век. През 1861-ва година той издейства от Високата порта в Цариград разрешение за строеж на българска православна църква в Хаджиоглу Пазарджик, заделя крупна сума и започва да гради храма в собствения си двор. Умира през 1895-та на впечатляващите 125 години. В знак на изключителна почит неговите съграждани го погребват в двора на църквата "Свети Георги", на четири крачки от входа на храма. През 1929-та година обаче, румънски свещеник нарежда да бъде заличен гробът на легендарния ни възрожденец. Махнат е кръстът, а надгробната плоча е унищожена.
На 16 март 2016-та година бе проведена учредителна среща на инициативния комитет, който ще търси гроба на добруджанския възрожденец Иван Хадживълков. В родолюбивото начинание се включиха архиерейският наместник отец Иван Дойчев,  уредникът от отдел "Възраждане" на музея в Добрич Надежда Иванова, директорът на РИМ Добрич Костадин Костадинов, кметът на Добрич Йордан Йорданов, главните редакатори на  в-к "Добруджанска трибуна",  радио "Добруджа", Дарик радио, Медийна група "Добрич", в-к "Нова добруджанска трибуна", сайтовете "Подиум" и Бележник, и двама от родствениците на именития добричлия  – Тодор Георгиев и Иван Киряков. Тринайсетимата общественици избраха за председател на иницативния комитет кмета на Добрич Йордан Йорданов.