Новини

Над 40 % от българите в капана на бедността

Всеки трети българин живее в тежки материални лишения, а  78.5 % от домакинствата в България  имат общ доход под необходимите средства за издръжка на живота на едно лице, сочат данните от Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ, огласени днес.  Запазва се високият дял на домакинствата, които са принудени да се самоограничават в разходите, защото доходите им изостават от необходимите средства за издръжка на живота. Работещите получават ниски трудови възнаграждения, а започналите работа много трудно или почти не успяват да се измъкнат от "капана на бедността". Това е картината, описана в изследването.
 41.3% от населението у нас е изложено на "риск от бедност и социално изключване", при средно ниво от 23.7% за ЕС-28. България е държавата членка на ЕС, отчитаща най-висок дял на лицата, намиращи се в риск от бедност или социално изключване, след страната ни се нареждат Румъния (37.3%) и Гърция (35.7%).
България е начело и по дял на лицата, живеещи в тежки материални лишения (34.2%), следвана от Румъния (22.7%) и Гърция (22.2%). Всички тези данни, дават основание да се твърди, че няма чувствителни промени в икономическо благосъстояние на населението. Броят на живеещите лица в бедност намалява, но българското общество не е станало по-богато, предвид факта, че делът на лицата живеещи в риск от бедност и социално изключване се запазва на високи нива.
2235 лева са нужни на четиричленно семейство, за да могат да живеят нормално през септември. Това включва разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка. Средната издръжка на живота на на 1 лице от 4-ри членно домакинство е в размер от 558,82 лв. През последното тримесечие издръжката на живота отчита леки колебания нагоре с 0.4%, но все още на годишна база се наблюдава спад с 0.4%. Прегледът на тримесечните темпове дават основание да се твърди, че дефлацията все още не е устойчиво преодоляна. След като през първото тримесечие на 2016 г. се отчита най-силно намаление в сравнение със същия период през последните две години, следва забавяне на темповете и нива се задържат около или малко над нулата. Причините са, от една страна, нарастване на цените на хранителните стоки под влияние на сезонния фактор, увеличение на цените на електроенергията средно с около 0.04%, повишение цени на бензина и горивата, а от друга страна, намаление на цените на природния газ от 1 юли с нови 10% и последвало намаление на цените на топлоенергията средно с около 2.5%. Издръжката на живота до края на 2016 г. ще следва тази тенденция на намаление или нулев ръст на инфлацията, тъй като не се очертават достатъчно устойчиви индикатори за възстановяване на икономиката.
Има добри надежди в някои промишлени отрасли, следствие на които заетостта нараства с около 22 хил. лица. Възстановяването на пазара на труда ще продължи още дълги години, след като загубата на работни места спрямо същия период на 2008 г. е с около 339 хил. лица. Равнището на безработица продължава да спада и достига до 8%, но все още е с малко повече от 58 хил. лица спрямо 2008 г. Голям остава проблема и със структурни дефекти на пазара на труда, които допълнително влошават ситуацията. Дълготрайно безработни са около 161 хил. души, или 60.6% от безработните лица са били без работа над 1 година. Така наречените "обезкуражени" лица наброяват 161 100 лица, като 35.8% от тях са лица до 34-годишна възраст. Ако прибавим обезкуражените лица към общия брой на безработните, то това ще получим коефициент на безработица от 12.3%. Освен това, тук говорим за значително голям трудоспособен контингент, които не се използва в икономиката, тъй като не отговаря на изискванията на трудовия пазар. Несъответствието между търсене и предлагане на работна сила оказва негативни ефекти за икономиката в дългосрочен план. Доходите от труд нарастват със 7.5%, но потреблението на домакинствата продължава да бъде свито, при това в условия на дефлация.