Новини

Калин Колев: Докато критерият е най-ниска цена, пишман майстори ще печелят обществените поръчки

Калин КолевКалин КолевЧастните клиенти от Добрич имат много по-високи изисквания от инвеститорите във Варна, затова строителните обекти в Добрич са много по-качествени, казва управителят на "Катина 2000" ЕООД Калин Колев.
Коя дограма е за предпочитане – алуминиевата или ПВЦ? Защо не бива да се прави компромис в избора? Какво и как се строи в Добрич? Отговорите на тези въпроси ще откриете в разговора ни с браншовика. Той е започнал да произвежда и доставя прозорци и индустриални врати още през далечната 1997-ма година. Много скоро неговата фирма "Катина 2000" става водеща в бранша в Добрич, търсена е във Варна, изпълнява поръчки и в чужбина.


– Здравейте, господин Колев! Разбрах, че работите и в Добрич, и във Варна. Различни ли са поръчките в двата града, или навсякъде се прави едно и също?

– Във Варна сме се специализирали в луксозните поръчки. Там правим по-високия клас алуминиеви дограми и да кажем по-сложните изпълнения като плъзгания и зимни градини. Няма как да дойде при нас инвеститор отдалече и да иска нещо евтино. Идва при нас, защото можем и знаем. За чужбина по същия начин. А в Добрич все още не се търсят луксозни неща. Тук обаче ни търсят за всичко, а ние не връщаме клиенти.

– Какво поръчват добричлии?

– Ами ние в най-ниския клас не сме интересни, защото не предлагаме такава дограма. При нас се почва от средно ниво нагоре. Но добричлии са също запознати, знаят какво искат, търсят истински неща, но не луксозни. Искат практични и качествени решения. Тук качеството на услугата, която предлагаме, смея да твърдя, е на по-високо ниво от варненското. Причината е, че сме по-малък град, всичко се знае, всичко се чува. Тук фирмите не могат да си позволят да работят през пръсти. В Добрич, съвсем отговорно твърдя, че нашите строители на жилища са на много високо ниво в сравнение с варненското. Във Варна на 10 обекта един е качествен, докато в Добрич съотношението е 10 към 9. Защото тук строителите продават трудно, не е като във Варна. Там, каквото направиш, то все се продава. Докато тук продажбите са трудни, строителите държат ниво и предлагат много високо качество.

– Например?

– Ами например строежът в парка "Свети Георги". Долу, до зала "Русалка". Високо ниво на изпълнение, качествени дограми, качествени изолации. Такъв обект във Варна лично аз не съм изпълнявал. Даже се зачекнахме с един колега през фейсбука на жена ми. Тя беше пуснала един пост, че дограмата, която монтираме в парка, е на много високо ниво. Той репликира и аз го накарах да ми изброи подобни обекти във Варна. Колегата не можа. ( Смее се)

– А какво значи дограма на много високо ниво?

– Ами това е ПВЦ дограма Рехау. REHAU е най-големият производител на полимери в света. Ние предлагаме техните прозоречни системи, а в този обект, "Резиденшъл парк", е най-високият клас от системите на Рехау. ПВЦ профилът е облечен в алуминий отвън. Алуминият е устойчив, може да се боядисва във всяка една комбинация. Разликата в цената спрямо ниския клас на Рехау е може би 30-40 процента.

–  Май сте привърженик на принципа: "Не съм толкова богат, че да купувам евтино!"

–  Откакто съм започнал да се развивам, колкото пъти сме направили някакъв компромис, било то като машини, било то като някаква инвестиция или каквото и да е, излиза два или три пъти по-скъпо. Първия път си сложил най-евтиното, видял си, че не ти върши работа. Втория път, ако не си си взел бележка, слагаш среден клас, който не винаги е най-доброто и така, докато стигнеш до високия клас, т.е. до най-доброто.

– ПВЦ или алумуний? Кой е правилният избор?

– Навремето алуминият първи навлезе  в пазара, но стъпи с най-ниския клас. Много хора си изпатиха от алуминиевата дограма. После дойде ПВЦ дограмата. Тя навлезе много бързо, с всички пасиви и активи. Алуминият беше позабравен няколко години. Но, докато народът избираше ПВЦ, алуминиевите системи се развиха много. Те се развиват постоянно и сега, докато при ПВЦ-то няма кой знае какво да се случи и то започна да изостава. В момента най-интересните обекти се правят от алуминий.
Тяхната дограма е много качествена, но пък изработката на една качествена дограма изисква много инвестиции и 99 процента от фирмите в бранша са неподготвени за производство на такъв тип дограми. Това вече е занаят, изисква много знания. При ПВЦ-то точно за един месец можеш да се научиш и да станеш майстор. Не е така обаче при алуминия – материалът за изучаване е много тежък и обширен, каталозите са огромни, отделно че се развива с часове. Тъкмо научиш едно нещо и излизат нови неща.  Също както при IT технологиите. Но алуминият дава голяма свобода, могат да се направят по-големи конструкции, по-големи врати, един висок клас алуминиева дограма е два или три пъти по-скъпа, не всеки може да си я позволи.

– Колко е животът на ПВЦ дограмата?

–  Не трябва така да се поставя въпросът! Много зависи от правилния подбор. За едно жилище, в което конструкциите не са много големи, не бива да се слага алуминий. Не е за предпочитане. Едно ПВЦ може да изкара без проблеми 20-30 години. При по-малки прозорци. Няма нужда от алуминиев профил. Но, когато се правят високи прозорци, а това е модерното строителство сега – големи прозорци, големи врати до 2.50– 3 метра, 4-5 метра широки стъкла, само с ПВЦ не може да се направи. И, когато инвеститорът ти каже "нямаме бюджет за алуминий", почваш да правиш някакви компромиси. И след няколко години почваме да се търсим. Тук стана проблем, тази врата не се отваря. Затова не трябва да се правят компромиси в строителството.

– Има ли разлики в показателите на енергийната ефективност в ново и старо строителство?

– Дограмата сама по себе си има коефициент на топлопреминавене. Този коефициент, дали дограмата ще се вгради в старо строителство, или в ново, е един и същ. Въпросът е, че тя е по-ефективна, когато около нея е всичко ефективно. Много хора правят грешката, като си мислят, че като сложат един хубав прозорец и си решават микроклимата в жилището. Не е така. Това е система, трябва всичко да е обновено. То е като автомобил. Не може да си купиш един висок клас автомобил и само да има двигател. Трябва и гумите му да са хубави и спирачките да са хубави, за да кажеш, че колата е добра. Същото е и в строителството.

– А какво поръчват инвеститорите?

– Инвеститорите винаги искат най-евтиното. Особено на големите обекти във Варна Защото там пазарът е голям, градът е голям, а основните клиенти на жилищно строителство там не са варненци.  Те са добруджанци, шуменци, русенци, силистренци... Всеки, който иска да избяга от града си, купува жилище другаде. Или, ако има някой лев, той инвестира в жилище във Варна. Не знае какво ще го прави този апартамент, обаче купува. В момента изпълняваме един много добър проект във Варна. Даже бих казал, че е висок клас строителство, но повечето закупили жилища не са местни. Това е тенденция. Докато в Добрич, например сега в Резиденшъл парка, купуват хора, които вече имат някъде жилище, но искат по-добро. Това са им клиентите. Не идват от по-малък град да инвестират. Просто си сменят по-лошото жилище с по-добро. Във Варна се гони цена, в Добрич не толкова.

– А защо според Вас има такава огромна разлика в цената между поръчките в частното строителство и обществени поръчки?

– Ами защо? Както всичко в държавата! Значи повечето от тези "строители", изпълнители на обществените поръчки, не правят частни домове. Защо? Защото не стават. Кой ще ги покани? Ако ги поканят, ги гонят. От цяла България идват някакви пишман майстори, да не казвам по-обидни думи, и идват само и само да спечелят някакви пари, а не да свършат работата качествено.

– Това ли е обяснението, че малко добрички фирми са се  класирали в обществените поръчки на общината?

– Ама в цялата страна печелят едни и същи фирми. Те са създадени, за да печелят обществени поръчки. Възможно ли е фирма без никакво оборудване, без никакви познания, да прави милиони приходи от дограма?

– Но и подизпълнителите не са от Добрич...

– Не са, да. Как се получава така, никой не може да си го обясни. Идва някой от София и дава по-ниска цена от нас, добричлии. Печели и какво е качеството? След две години почват да ни търсят за ремонти. Ето, да вземем например училищата. Ами тя, дограмата им, се разкапва. Преди няколко години е слагана. А тези санирания? Ами как да стане? Ако отида да работя в София, ще ли ми пука ли какво правя? Не! А тук си държа на качеството, хората ме познават, 20 и няколко години съм на пазара. не мога да си позволя да работя некачествено.

– Вие работили ли сте по обществени поръчки?

– Санирахме един блок в Тошево и блок в Тервел. В Добрич още нямаше саниране. Дотук нямаме нито една рекламация. Като започна в Добрич санирането, трябваше да даваме ниски цени, само и само да се класираме. Ако искаме да вземем обекта, трябва да го правим без пари. Но аз не мога да плащам заплати на качествени работници, да работя с качествени машини и качествени материали и да дам най-ниската цена. Това го няма  никъде по света. Никъде, в нито един бизнес, не само в нашия. Като плащаш малко, получаваш малко. Има една приказка, която често казвам на моите клиенти: Когато платиш повече за нещо, няма гаранция, че получаваш качество. Но, когато платиш  най-ниската цена, имаш стопроцентова гаранция, че получаваш боклук. Принципът ни е да не участваме в ОП. Няма как да се класираме, да си губим времето да пишем оферти, да водим разговори. Там определяща е цената. Цена, цена и пак цена. Ние не предлагаме толкова нисък клас дограма. Защото тя води след себе си много проблеми.

– Какво показват Вашите дългогодишни наблюдения върху  строителството в Добрич? Какво се строи повече – административни или жилищни сгради?

– Административни сгради въобще не се строят. Строят се жилищни сгради – частни домове. Има и промишлено строителство, но административни офис сгради няма. Няма Интерес, магазините стоят празни.

– Което никак не е добре за града ни...

– Ами не е добре, но трябва да свикнем с това. Добрич изчезва. Ние преди години, при шестдневна работна седмица, пет от дните ги работехме в Добрич. Сега пак при шестдневна седмица работим два дни в Добрич. Два-три дни. Няма в Добрич такава работа, каквато имаше преди.

– Къде работите в останалите дни?

– Варна, Балчик, Каварна, Шабла. В Крапец направихме много добър хотел. Инвеститорът не гонеше цена и всичко се получи както трябва. Но в Добрич работата намаля много, направо драстично. По частни домове се работи рядко и все по-рядко. Една от причините е санирането. Другата причина е ,че повечето работа се обра. Който имаше да сменя дограма, я смени. Като застанеш пред един блок, виждаш, че почти няма несменени прозорци.

– Има ли някакъв специфичен съвет, който бихте дали на клиентите?

– Първо, като се избира цена, да не е най-ниската. После, като се избира изпълнител, да се проучи добре. Колкото и да е качествен профилът, няма никаква гаранция, че първо ще се нареже и ще се сглоби както трябва по каталог, а после ще се вземат размери и ще се монтира както трябва. Процесът е много дълъг. Дори и да заложите на марки като Рехау или Саламандър, важното е кой ще я направи. То е като при готвачите. Ако добър и лош готвач готвят с еднакви продукти, то ястията няма да са еднакви на вкус.