Новини

Отец ЕмануилВдовицата с две деца Милена Събева, не е единствената, получила ултиматум да напусне приюта към храма "Света Троица" в Добрич, стана ясно днес. 38-годишната Поля, която живее с една от дъщерите си в хосписа, също има срок за напускане. Жената има три деца. Две от тях са отглеждани от роднини. Третото дете е осмокласничка. Майката и дъщерята били подслонени в приюта преди две години от отец Стоян. Както знаем, свещеникът почина миналата година, а мястото му бе наследено от отец Емануил.  Сега Поля е получила ултиматум да напусне през юни, веднага след като момиченцето завърши училище. Предупреждение за напускане има и друга жена, рускиня, която също живее от две години в хосписа. Тя имала апартамент в квартал "Балик", но останала без работа и не била в състояние да покрива там сметките за ток и вода, нито пък имала с какво да се изхранва. Мотивът на отец Емануил за ултиматумите е един и същ  – мързел, заради който жените не си намират работа.
Назначената от отец Стоян отговорничка за приюта и трапезарията Николинка пък е уволнена. Жената е работила в приюта шест години. Сега нейното място е заето от 20-годишната Яна.

ОТЕЦ ЕМАНУИЛ: ВСИЧКО СИ ИМА ГРАНИЦИ! ПРИЮТЪТ Е С ЛИМИТ!
Краткото интервю с отец Емануил бе направено в понеделник вечер. Срещата с него се проведе в храма "Света Троица" в присъствието на Милена Събева. Разговорът вървеше мъчително, Още в първите минути свещеникът се изнерви от диктофона и помоли да бъде изключен. Пускаме само записаните слова.
– Отец Емануил, кое налага да приютявате хората само за шест месеца?
– Все пак си има някакви граници. Няма социален дом или приют, който  да предлага повече от три, по изключение шест месеца.
– Шест месеца и толкоз! Няма ли някакви други възможности, предложения, решения на проблема?
– Имайте предвид, че ние сме на самоиздръжка. Нямаме нищо общо с общината, нямаме нищо общо и със Социални грижи. Имаме си някакъв лимит.
– Колко човека са в приюта в момента?
– Не съм ги броил. (обръща се към Милена) Колко са?
– (Милена отговаря тихо) Единайсет човека.
– А, единайсет ( отецът вдига вежди) двайсет и четири, двайсет и пет човека са всичките.
– Вероятно с децата?
– Да.
– И всеки си има някаква тъжна съдба?
– Всеки си има съдба.
– От спонсори ли са ви парите?
– От спонсори, от самоиздръжка. Имаме си стопанство, работим си.
– Чие е решението да държите хората за по 6 месеца?
– Мое е решението. Колкото по-малко се задържат, толкова по-добре. Има много хора, които също имат нужда да бъдат настанени.
– Има опашка?
– Има хора, които нямат пари да си купят дори хляб.
– А вие не сте в състояние като Христос да ги нахраните с един хляб...
– Е, с един – не, но с два-три. ( Отецът разтегля устни в усмивка, но веднага след това се смръщва.) Моля ви, спрете това нещо, което записва!
– Добре.