Новини

5% от българите не са чели книга, 23 % никога не четат в свободното време

5% от българите не са прочели нито една книга през живота си. До 10 книги пък са прочели около 12% от сънародниците ни, до 100 едва 16 процента. Над 500 книги са прочели 14% от българите. 23 процента никога не четат в сбодното си време, но около 36% четат книги поне няколко пъти седмично.
Това са данни от изследователския проект "Читателски практики в България 2014", ръководен от проф. Александър Кьосев. Представителното социологическо изследване е извършено от външен партньор – социологическата агенция "Алфа рисърч" с ръководител проф. Боряна Димитрова. Спонсори и поръчители на изследването са фонд „Научни изследвания" от СУ и Асоциация "Българска книга".
За мнозинството от българите свободното време остава доминирано от гледането на телевизия (93%), общуването със семейството (90%). Сърфирането в интернет вече се издига до трета по значимост тип дейност в свободното време – 38%. Четенето на книги попада в четвъртата по степен на разпространеност група – около 17%, заедно със занимание с лично хоби и разходките и излетите.
Наличе е тенденция към спад в дела на четящите  в България – от 62% през 2002 г. на 58% през 2006 г. Активно четящи обаче са около 28% от пълнолетните българи.
Останалите 30% по-скоро са изкушени от книгите, чисто имиджово смятат четенето за важно и социално престижно, но на практика четат по-рядко. Ако трябва да правим прогнози за бъдещото читателско поведение, можем да очакваме, че тази тенденция на спад ще продължава. Интересът на младите поколения към книгите е под средното за страната към момента, а именно тези навици и нагласи ще повлияват реалното поведение за в бъдеще, коментират изследователите.
В сравнителен план обаче делът на четящите книги в България напълно съвпада със средното за страните от Европейския съюз – 58% четат книги, 42% не четат.
Страните в Европа, в които делът на четящите е по-висок от средното са северните страни: Швеция (72%), Финландия (66%), Великобритания (63%). Обратно, южните страни четат по-малко: Поругалия (33%), Гърция (45%), Испания (48%). Към тази група спада и Белгия (42% четат, 58% не четат).
Средно в Европа времето отделяно за четене е 9% от общото свободно време и за отделните страни е в рамките на 20-30 минути на ден. В България четенето е средно в рамките на 18 минути дневно, като в тях само 8 минути са за книги.
Активните читатели са концентрирани сред висшистите, жителите на столицата и големите градове, високо статусните групи. Образованието се явява най-силният фактор за активно читателско поведение, включването на ниско образовани групи е много слабо.
Аудиторията на нечетящите е формирана от най-непривилегированите и уязвими групи от населението. Това са предимно хора от селата и малките градове, възрастните поколения, с основно или по-ниско образование, ниски доходи, работещи неквалифициран труд, пенсионери, безработни, роми и турци.
Всеки трети респондент (31%) с ромска етническа принадлежност никога не е чел книга през живота си, а други 46% са прочели не повече от десет.
В общия обем четива, книгата остава на по-заден план спрямо останалите форми. Така например, 42% от пълнолетното население споделя, че чете книги поне няколко пъти месечно, а при 58% от анкетираните това се случва едва няколко пъти в годината или дори никога (23% от всички).
Много по-често се четат вестници и списания (44% всяка седмица и 24% няколко пъти в месеца), както и в интернет – порталите с новини и информация, блоговете, социалните мрежи и пр. се четат ежеседмично от приблизително всеки трети, а месечно от всеки втори респондент.
През последната една година едва 14% от пълнолетното население е прочело повече от петнадесет книги, като по-малко от половината от тях (6%) са прочели над тридесет. На противоположния полюс са приблизително две трети от пълнолетното население на страната (65%), като половината от тях (32%) споделят, че през последната една година не са прочели нито една книга, а останалите (33%) - максимум пет.
Близо 22% посочват, че посещават читалищна или друга местна библиотека. Останалите типове библиотеки са ползвани от ограничен кръг читатели, като особено тревожен е ниският дял четящи в училищни/университетски библиотеки (3%).
За период от осем години интересът към четенето на български автори на книги остава почти непроменен. Прочелите през последната година поне един български автор са 37%. Сред най-често посочваните български автори са Стефан Цанев, Валери Петров, Недялко Йорданов, както и станалите популярни през последните години Алек Попов, Иво Сиромахов и Георги Господинов. Впечатление прави продължаващото присъствие на класически български автори, изучавани в училище, като Иван Вазов, Христо Ботев и Йордан Йовков.
Класацията на най-популярните чуждестранни автори се води от Пауло Куелю и Дан Браун. Към тях тази година силно се доближава Хорхе Букай. Останалите по-известни, които събират по-голям брой посочвания, са Нора Робъртс, Сандра Браун, Стивън Кинг и др.