ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ЕМБЛЕМАТИЧНИ КУЛТУРНИ ПРОЯВИ НА ГРАД ДОБРИЧ*

Автор: Юлияна Велчева

 

Въведение

    Масово е наложено схващането, че културните  прояви в едно населено място са основно дейности, свързани с изкуството и хуманитарните науки. Така оценката за активен културен живот се определя от наличието на  много събития, адресирани към хората с изтънчен вкус, които имат  потребност от ходене на театър и опера, от посещения на изложби и рецитали и въобще от арт занимания, свързани с висока култура. Въпреки че съм сред ценителите на висшето изкуство, смятам, че това са изключително творчески занимания, които по правило са насочени към малка група хора. Арт проявите са безспорни знаци за културен живот, но не могат да носят смисъла на общоградска културна проява.

    Според една от теориите, думата култура произлиза от латинския корен colere, което означава обитавам, култивирам или почитам. Има и друго схващане, което приема, че първообразът на понятието е тръгнал от култа към светлината. Това са двете най-разпространени тези и общото между тях е, че в основата им стоят обредното мислене, вярванията и традициите. Бърз преглед на най-популярните и масово посещавани културни събития по света ни насочва към Дионисиевите празници в Гърция, към празниците на бирата в Германия и празниците на виното във Франция, към фиестата от ритми в Рио де Жанейро. Все  тържества, които са свързани с поминъка, манталитета и бита на хората. У нас подобни  са  празниците на хумора в Габрово, празниците на розата в Казанлък, седмиците на морето в крайбрежните общини, кукериадата в Перник и прочие. В този смисъл моето предложение е изградено върху разбирането за култура като съвкупност от духовни ценности и понятия, които не се изчерпват само с  прояви в областта на естетиката, а задължително включват обредите, вярванията и традициите на определена общност.

    Водещ принцип в концепцията ми е убеждението, че общоградската културна проява задължително трябва да бъде  адресирана към всички граждани, а не към специфични целеви групи.

    Второто важно условие е въпросната масова проява да бъде  едновременно уникална и автентична.

    Третата задача, която може да бъде и първа, е културната изява да има търговски смисъл, т.е. да представлява уникален културен продукт на община Добрич, който да се продава успешно и да носи възвръщаемост на средствата.

Какви са даденостите

     Ако има класация на културните изяви в областните градове според тяхната честота на провеждане, то, убедена съм, община  Добрич ще заеме едно от първите места. Културният календар на града ни направо изобилства от събития. Почти всяка седмица кметството подготвя по една по-мащабна изява. Има предостатъчно и национални, и международни събития. Безспорна е и констатацията, че се работи перфектно по организацията им. Но проблемът не се крие нито в  честотата на изявите, нито в мащабите им, а във факта, че по-голямата част от тях са насочени към строго определени целеви групи. Ето пример в културния календар в сайта на общината  има описани общо 14 международни и национални фестивали и конкурси. 10 от тези прояви включват единствено таргет групата на децата и младежите. Освен това посочените събития не засягат всички малки и млади, а предимно тези, които се занимават с изкуства. За да не остане съмнение, по-надолу изреждам 10-те прояви, които се числят само към младежката целева група:

  1. 1.Европейски поп-рокконкурс „Сарандев” 

  2. 2.Международен младежки фестивал-конкурс „Фолклор без граници” 

  3. 3.Международен хоров фестивал „Маестро Захари Медникаров” 

  4. 4.Международен младежки музикален фестивал-конкрус „Надежди, таланти, майстори” 

  5. 5.Международен фестивал на мажоретния танц „Златен помпон” 

  6. 6.Международен детски фестивал на изкуствата „Трикси” 

  7. 7.Национален фестивал на изкуствата „Цветни празници” 

  8. 8.Национален конкурс за рисунка – дигитална живопис и глафика „Моята България” 

  9. 9.Национален средношколски конкурс за поезия „Възкресения” 

  10. 10.Национална среща на младите балетни изпълнители „Анастас Петров” 

 

Остават 4 прояви, които не са за подрастващи. Това са:

  1. 1.Проект международно биенале „Хартията” 

  2. 2.Международен фестивал на поезията „Славянска прегръдка” 

  3. 3.Международен фестивал на органовата музика 

  4. 4.Седмица на камерната музика. 

И тези интересни събития обаче отново не са насочени към цялото население на Добрич, а само към част от тях – ценителите на арта.

Другите празници в културния календар са свързани с  литературата. Това са честванията, посветени на Йовков и Дора Габе, но и това са пак прояви, адресирани към една целева група – почитателите на художествената литература.

Обредите и вярванията, даващи представа за наследената култура на определена общност, фигурират в графата „Традиционни прояви”. Присъствието им внушава,  че в Добрич се спазват националните традиции по начин, по който го правят навсякъде в страната.

    Факт е, че голяма част от проявите, залегнали в културния календар, са атрактивни и приятни за посещаване, правят се със завидна рутина и в някакъв смисъл за определена група от хора, представляват лицето на града. За съжаление поради обстоятелството, че са насочени към специфични общности, те нямат характеристика на уникална масова проява, която да се приема като емблема на Добрич. А, както казахме в началото, търсим събитие, което да е насочено към цялата градска аудитория, да е автентично и неповторимо и да е комбинация от духовни ценности, които не включват само естетика, а разкриват вярванията, обредите и традициите на определена общност. И създаденият на базата на тези принципи културен продукт да може да се продава добре и да носи печалба.

Как да открием емблемата на Добрич

   Да видим кои са ключовите думи, от които може да се тръгне към търсените характерности. „Добрич е столица на житницата на България” е първото твърдение, което ще изрече всеки българин, помолен да търси знакови елементи. Зърнопроизводството определя и най-характерната проява на добруджанския колектив  – производството на хляб.  „Никой не е по-голям от хляба”, напомнят местните на всеки големец, появил се по някакви причини в плодородната равнина. Но освен че е зърнопроизводителен район, Добрич е място, заобиколено от туристически средища. По тоя случай двата основни поминъка на населението са земеделие и туризъм.  От гледна точка на естетическите традиции нашето населено място е преди всичко градът на Йовков и на Дора Габе. Затова ключовите думи към търсената емблема на Добрич очевидно са жито, хляб, туризъм, Йордан Йовков и Дора Габе.

    Култът към хляба на местните е ясно изразен и дори натрапващ се. Той присъства във всички обичаи, а замесването на насъщния е свещен ритуал. Едва ли някой би оспорил тезата, че Добруджа и Добрич са най-подходящото място за провеждане на празници на хляба. Освен че е безспорният и най-ярък пазител на  многовековната национална традиция за производство на хляб, регионът може да се похвали с две средни училища по туризъм и с Международна кулинарна академия в Колежа по туризъм. Тези учебни заведения регулярно организират кулинарни изложби поотделно. Понякога подобни изяви имат и местните хлебопроизводители. Тези събития обаче по-често съществуват самостоятелно и някак самотно увисват в градския живот. Ако бъдат координирани и съчетани с музика и танци на площада, ще получим единно тържество по темата. Но ще липсва търговският ефект. А нали това е целта, която гоним.

     Най-известната масова културна проява в света с безспорен търговски ефект е карнавалът в Рио де Жанейро. Този успешен културен продукт представлява  комбинация от европейската традиция на колонизаторите (карнавал) плюс страстните ритми на африканските роби. А за фиестата от четири денонощия бразилците се готвят във всички останали 360 дни.  

Ако следваме логиката на съчетания, бихме могли да комбинираме добруджанския култ към хляба с още един подходящ елемент. Да видим кое е предхождащото действие. За да може да произведе зърно и да замеси хляб, стопанинът трябва да стегне всички оръдия на труда. Трябва да подготви сърповете, да провери каруците, да подкове добитъка, да стегне самарите. После трябва да види какво е състоянието на грънците, на нощвите... Народните занаяти изискват особен майсторлък, а уникалното на Добрич е, че и в момента поддържа занаятчийството в „Стария Добрич”. През минали години местната камара на занаятчиите организираше  кулинарни изложби в Албена на 29 юни. Според народния календар тогава е Петровден и празнуват всички занаятчии. Причините за решението на браншовиците да се позициират в  Албена са ясни, но защо и в Добрич, където са пели каруците на Сали Яшар, да не може да бъде организиран такъв празник. Ако съчетаем уменията на занаятчиите с култа към хляба на местните, ще получим празници на хляба и майсторлъка, да речем. Прибавяме, че общината поддържа два ансамбъла и хор, че има средно училище по изкуствата и че градът е средоточие на фермери,  хлебопроизводители и ресторантьори. Всички те могат да подготвят фиеста, която да бъде посетена от множество туристически групи и гости от съседна Румъния.  

Предложения

    Предлагам в културния календар на Добрич да залегне проява с работно заглавие  „Празници на хляба и народните занаяти”, която да е  двудневна и да бъде провеждана винаги в последния уикенд на месец на юни. Събитието трябва да има национален характер и да се осъществява със съдействието на съответните национални браншови организации. Първият ден да бъде посветен на занятчиите и кулинарите. Майстори от цяла България могат да покажат своите уникални произведения в шатри, разположени в центъра на Добрич. Временното палатково градче трябва задължително да има  топла връзка с етнографския комплекс „Стария Добрич”. Стартът на тържествата ще започне с огромно шествие, водено от каруците на Сали Яшар и следвано от автоплатформи с продукти на майсторите. В каруците в началото на колоната ще седнат  героите на Йовков – Моканина, Албена, Калмука, Сарандовица, Серафим, Люцкан, Сълза Младенова... Танцьори от ансамбъла ще играят върху някоя от платформите. Процесията бавно ще стигне до центъра, където са разположени шатрите. Там тържествата ще продължат с обредни танци, изобразяващи  подготовка за жътвата. Между изявите на ансамбъла занятчиите биха могли да демонстрират своите умения със специфични атракции. Могат да се разиграват и етюди. Например да се проследи и опише какви накити ще си купи от майсторите красавицата Албена. Това действие напълно би съответствало на литературния контекст. Албена е изкусителка, твърде различна от представата за естествената прелест на българската мадона.  „Набелила се, начервила се, изписала вежди като кадъна, гледа те право в очите..”, описва героинята Йовков.  

Програмата може да завърши с кулинарно шоу, подготвено от колежа по туризъм. Ще бъде удачно общината да покани и известно кулинарно тв предаване.  Може да се помисли и за награда с работно заглавие „Сали Яшар”, която да бъде връчена в края на първия ден. Важното е в изявите да има сюжет и спектакъл, който гостите на града да харесат и запомнят. И да се предлагат  автентични занаятчийски стоки и сувенири, създадени по древен тертип и без модерни елементи. Защото това е нещото, което най-много се цени от туристите.

Всички шатри с уникални изделия  ще останат и през  втория ден, но той ще бъде посветен изцяло на житото, хляба и хлебарите. Танцови състави ще представят многообразието от обреди и ритуали, свързани с хвърлянето на зърното в земята, с надеждите за обилен плод, с битката на стопанина с капризите на времето и природните стихии, зажънването, благословиите, песните... Няма да е лошо, ако диктор обяснява по-основните действия на танцьорите и актьорите. После предварително избрана от общината млада невеста ще изпълни свещеното действие   замесване на хляба. Традицията изисква младата стопанка да е облечена в чисти дрехи, да има здрави деца и чисти мисли. След ритуалите по замесванията и демонстрацията на древни добруджански обреди, вярвания, гадания и благослови  идва ред и на публиката. Тя може да участва в състезания по замесване и изпичане на хляба или да предлага приготвяне по свои рецепти. Възможностите тук са много и аз само давам посоката. Гостите могат да бъдат поканени да дегустират и оценяват изделията. Кулминацията  може да бъде приближена с шоу на хлебарите и награда за хлебопроизводител на годината. Според народната традиция жътвата почва винаги след Петровден. Затова най-логично е върховата точка на празника да бъде официалният старт на жътвата. Така всяка година ще зажънват ритуално най-старият фермер в региона и министърът на земеделието, да речем.  

     Бедата е, че при българските реалности ден-два активни пазарни дни трудно ще донесат свръхприходи в търговските каси на града. Колкото и атрактивно да са подготвени празниците, те ще доведат краткотраен интерес. В случая той ще трае един уикенд. Затова предлагам в Добрич да бъде изграден Дом на хляба, който да работи целогодишно и да представя по най-добрия начин добруджанското наследство  и култура. Това ще е къща музей, в която през всеки ден от годината ще можеш да заведеш госта на града и да го запознаеш с традициите в региона. На входа на този типичен добруджански храм трябва да стои най-популярният местен девиз – „ Никой не е по-голям от хляба!”  И всеки посетител (не само държавник, както е досега) ще бъде посрещнат с хляб и сол. В сградата би следвало да има музейна експозиция, състояща се от макети на видове хляб, снимки на местните обичаи, история. Втората част ще е  демонстрационна с възможности за мелене и печене, но като се използват древните оръдия и способи. Може да има и Хлебопродавница, в която местните хлебопроизводители да могат да предложат по атрактивен начин своите продукти. Преди да си купи прясно ухаещо коматче, гостът ще научи всички поверия, свързани с насъщния. За чуждите туристи е много важно  посещението да има познавателен характер. Чужденецът обича да си вади тефтерче и да записва. А демонстрацията след информацията  е направо задължителна. Уместно е срещу заплащане гостът да може сам да замеси и опече хляб по добруджанска рецепта. После ще разказва на приятели, че е ходил в родината на хляба. Ще си спомни, че местният обичай повелява всеки гост да бъде посрещнат с хляб и сол. Ако туристът има късмет по време на почивката си, той може да участва и в големите празници на хляба в края на месец юни. Тогава ще се наслади на автентично шоу, а ако реши да се отбие в някое заведение, там също ще го посрещнат с прясна добруджанска пита и сол.

 Мястото на Дома на хляба трябва да е така подбрано, че до него да  се стига без указания. Най-добрата позиция е площад „Свобода”, а най-логично е бъдещата самобитна сграда  недвусмислено да насочва към АК „Стария Добрич”. Теренът е  подходящ и заради това, че на метри от площада има паркинг, където могат да спират автобуси.

    Изграждането на Дом на хляба и възраждането на празници, посветени на хляба и народните занаяти, са прояви на културен туризъм, който Брюксел особено насърчава. Това предложение може да бъде бъде разработено като европроект, с който може да се кандидатства за финансиране от ЕС.

 

 

Предложения за празници, посветени на Дора Габе и Йордан Йовков

    Според сайта на общината, празниците на двамата именити творци се провеждат на всеки пет години. С такава честота се провеждат и литературните конкурси, след които се излъчва носител на съответната национална литературна награда. В същото време всяка година има регулярни културни прояви, посветени на двамата автори. Ако Дора Габе и Йовков са най-ярките представители на националната литература с добруджански корен, е редно честванията, свързани с тях, да се правят всяка година. А освен кулминацията на съответната дата, елементи, свързани с Йовков или Дора Габе, да присъстват и в останалите общоградски прояви. В предложението ми за празници на хляба има и фрагмент по Йовков. Част от неговото творчество може да се припомня и по време на тържествата, посветени на празника на Добрич на 25 септември. Имам предвид, че Йовков е военен писател, който разказва за  битките с румънците. В момента общината подготвя особено интересен проект, свързан с Йовков и прилежащия сграден фонд. Нормално е след реализацията на проекта тези възстановки на автентична градска среда да станат база за ежегодни ноемврийски чествания на писателя.

 По същата логика би следвало да се правят и ежегодни празници, посветени на Дора Габе. Ще маркирам, че освен че е написала добри стихове, тя е създала и прекрасни произведения за деца и е талантлив  преводач. В средите на българската бохема от миналия век пък е популярна с поведението си на голяма дама и изтънчена интелектуалка. Като имам предвид тези характерности, смятам, че с наградата за поезия, която общината присъжда през 5 години, не може да се изчерпи духовното богатството в личността на Дора Габе.  Много по-уместно е вместо да се прави литературен конкурс на името на Дора Габе да се провеждат светски празници, на които голямата добруджанка да бъде патрон. Тя е родена в село Дъбовик в края на август. В Добрич е живяла и  работила като учител по френски език. Биха могли да се организират празници „Дора Габе”, които да стартират в началото на всяка учебната година. Това обаче няма да бъдат традиционните тържества със слова и венци. Предлагам да бъде създадена ежегодна културна проява, която да представлява градското светско събитие. На партито ще бъде поканена цялата културна и интелигентна общност на Добрич – учители, лекари, артисти, художници, музиканти, арт ценители.... Това ще бъде сбирка за естети, които обичат да слушат класическа музика, посещават изложби и уважават изтънчените изкуства. Мястото на действието може да бъде на площада пред театъра, защото теренът е подходящ за разпъване на огромна шатра. Може да бъде и градинско парти в парка на Добрич, да речем. Ще бъдат издигнати две или три малки сцени, където възпитаници на Музикалното училище ще покажат оперни, рок и джаз умения. Ще звучат изпълненията на камерния оркестър, художниците ще разпънат своите платна или ще подредят инсталации. Между четенето на стихове и представянето на нови книги може да има модно ревю. Въобще това ще е светско събитие с дрескод: Дора Габе. На уникалното парти могат да бъдат поканени популярни наши поети и писатели и министрите на културата и просветата.

*Това предложение беше внесено в община Добрич на 27 януари 2011 година след предварителен разговор с кмета Николова. Имаме единствено отговор от секретарката, че текстът е получен същия ден, разпечатан е и внесен при кмета. Публикуваме го, защото смятаме, че въпреки липсата на интерес от управляващата местна власт, предложението е работещо.