Търсене
Търсене само в:
Общо: 10 намерени резултати.

След 1 век забвение спасителят на Добрич ген. Колев вече има паметник

... на ПГ Реформаторски блок), народните представители Румен Иванов, Живко Мартинов, Валентин Николов, Рушен Риза, Калина Балабанова, от губернатора Детелина Николова, от Иво Пенчев – председател на Общинския съвет. Специално за честванията бяха дошли родственици на ген. Иван Колев, дипломати, генерали, адмирали. Стотици граждани също уважиха тържеството. За направата на паметника Министерство на отбраната предостави безвъзмездно 3,5 тона гилзи. Бронзовата фигура е дело на творчески колектив, оглавен от скулптора Александър Хайтов. 100 хиляди лева за изработката бяха дарени от лидера на ПГ Валери Симеонов, който сподели, че неговият дядо е бил участник в Добричка епопея. Останалите пари са събрани от Инициативен комитет, има дарения и от община Добрич. Припомняме, че на 4 септември 1916-та Добрич българската армия освобождава Добрич от румънската окупация. Румънците отстъпват, но съюзниците руснаци не желаят да се оттеглят. Започва тридневна кървава битка. На 7 септември, в най-критичния ...

Как през 1916-та година Добрич първо бе освободен, а после – спасен

Още на 2-ри септември 1916-та година, ден след като България обявява война на Румъния, към Добруджа устремено потегля Трета българска армия. Нашето командване  разпорежда войските да не се струпват на едно място, а да настъпват към противника от различни посоки. От Варна към Добрич вървят полкове, предвождани от генерал Кантарджиев и генерал Попов. Кавалерията на генерал Колев щурмува Тервел, а към обявената за непревземаема крепост Тутракан пристъпват дивизии, командвани от генерал Киселов. Навсякъде българските войници минават през опожарени села, виждат камари от трупове на избити от румънците  старци, жени и деца. Докато Варненският полк освобождава потъналото в пепелища и мъртви тела село Баладжа (с. Стожер), конницата на генерал Колев препуска към Куртбунар (Тервел). Там пълководецът разбира, че огромна румънска армия вече навлиза в Кочмар и Карапалит. Колев разпорежда атака и кавалерията му помита румънците. Ефектът е толкова силен, че още същата нощ румънските части изоставят ...

Румънците планирали да запалят Добрич, пияни руснаци клали и грабили в Силистра

... балове и глезливи вечеринки – в това са се изразявали терорът и културата на румънските управници. Било е решено да се арестуват и избият 300 граждани и да запалят града, обаче не са успели." Дни преди българската армия да превземе Тутракан, румънската власт там също пристъпва към брутални действия. Палмата на първенството държи тутраканският градоначалник Николау. Той всекидневно привиква в кабинета си жени. Скотски ги изнасилва, след това ги съблича голи до кръста и изпаднал в умопомрачение ги налага с камшик по гърдите и плещите. В първите дни на септември по улиците на града са умъртвени 60 младежи и старци, сред които са и градските първенци. Открити са и 5-6-годишни дечица с отрязани ръце и уши. На брега на Дунав са завлечени двеста мъже, които по заповед на началника на крепостта, трябва да бъдат убити. Отделение румънски войници зарежда пушки, но в този момент от последния форт долита мошно ура. Българските войски откриват стрелба по параходите, които се намират в реката между ...

Преди сто години румънците отвличат и избиват елита на Добруджа

... които даже рекламираха, че ще е по-хубаво да бъдат застреляни, отколкото да бъдат откарани и хранени от румънската държава. „Стига тази престъпна толерантност” - казваха те - към този варварски народ, към тези хуни и татари; трябва семето им да изчезне от земното кълбо”, и обвиняваха префекта Камарашеску, че е държал с българското население и го е защитявал. Един майор (види се беше назначен за тая процедура) ги настаняваше из вагоните, като им отвързваше вързаните ръце и с псувни, които влашкият речник познава, и с шамари ги предаваше на войници, които от своя страна довършваха започнатото от своя началник. Тикаха ги като животни в товарни вагони по 50 души и след това затваряха вратата (трябва да се знае, че в това време имаше непоносими горещини). Между откараните в тъмнината можах да позная някои алмалийци, между които и бившият там дългогодишен кмет Иван Моллов, и свещениците Шиков от Калипетрово, Григорий Арнаудов от Айдемир, стария Кара-Омурски свещеник, за когото отпосле чух, че ...

Властта на ОФ в Добрич заклеймява бащата на героя Списаревски като фашист

... По това време в града вече са се били завърнали родителите на героя Димитър Списаревски. Бащата Светозар Списаревски получава същата длъжност, която е заемал преди румънската окупация – финансов контрольор в градската община.    На 6 март 1944 година, след доклад на тогавашния кмет Веско Василев Добричкият градски общински съвет взема следните решения: 1. Да се преименува улица "Граф Чано", на улица "Капитан Димитър Списаревски. 2. При изпълнение на градоустройствения план на Добрич един от централните площади на града да носи името на капитан Списаревски. 3. Да се учреди фонд за постройка паметник върху площада, наречен "Капитан Димитър Списаревски". 4. Да се преименува с. Рилци, съставно село на Добричката градска община, на кап. Димитър Списаревски. 5. Да се наименува първото построено училище в града на името на капитан Димитър Списаревски. На това заседание, като докладчик, но по следващата точка в дневния ред, участва и бащата Светозар Списаревски. Четири месеца по-късно ...

Баба Минка – добричлийката, която влизала в окопите и носела вода на войниците

... я завардвали като обяснявали на румънците: "Опустосва чешмата, че не тече бърже…" А преди румънската окупация, по време на сраженията край Добрич, Минка взела мъжовата си ловджийска пушка, препасала я през кръста и тръгнала към фронта с кобилицата. Жената живеела на улица "Цар Симеон", №38, точно зад църквата "Света Троица". Като започнала битката край града, Минка се качила на камбанарията, наблюдавала отгоре какво става на бойното поле и извиквала, за да чуят сведенията и комшиите. "Тя първия ден ходила на фронта и когато минавала край дворовете и когато виждала жените да стоят и да плетат чорапи, гълчала ги и ги канела да отидат да окуражат войниците. Минка разправяла на дъщеря си, че когато била на фронта и срещала войници да отстъпват, тя ги окуражавала да се върнат, че и тя ще бъде с тях. На другия ден занесла много кобилици с вода до окопите. Това се потвърдява от много други лица, които я стигали или срещали по пътя си.", споделя Ловчо Стоянов.   100 години след историята, ...

През 19 в. панаирът в Добрич бил огромен търговски комплекс със 17 чаршии и 1 млн. лв. оборот

... още поддържат по други места. Това е наистина един голям пазар, едно универсално изложение и, в същото време – някакъв символичен битов празник", разказва певецът на Добруджа. През 2014-та година обаче точно на мястото, където се провеждал ежегодният панаир става едно от най-големите сражения. Войните и последвалата румънска окупация прекъсват търговията и панаирът вече не се организира. Възрастни добричлии си спомнят, че в годините на румънско робство в района на днешната Хуманитарна гимназия все пак се провеждал някакъв животински пазар. Местните обаче наричали това търгуване хайдушко, защото в ролята на джамбази влизали едри бесарабски цигани с дълги триъгълни бради. Те изкупували добитъка на безценица, а нощем ставали огромни кражби. След Крайовската спогодба през 1940 година добричлии продължават традицията и организират панаир край местността "Горчивите чешми", но на голо поле. Търговията тъкмо потръгнала и дошъл 9-ти септември. Настъпила  национализацията и панаирната слава ...

20 дни вървят преговорите в Крайова, после идва свободата

"Обичаме да казваме, че сме силни на бойното поле, но сме слаби в дипломацията. Събитията от 1940 г. в Крайова опровергават това", разказва историкът Радослав Симеонов, уредник в музея на Добрич. За 20-те дни преговори с Румъния българската дипломация успява по един брилянтен начин да си изиграе картите и да върне по мирен и безкръвен път Южна Добруджа в пределите на България. Козовете на нашите са толкова силни, че и 4-те велики сили - Хитлер, Мусолини, Чърчил и Сталин, подчертават, че българските искания са справедливи. А освободеното от 25-годишна румънска окупация население на Южна Добруджа ликува. Всъщност Северна остава в пределите на Румъния още през 1878-а по силата на Санстефанския мирен договор. След Ньойския договор от 1919-а и Южна Добруджа попада под румънска окупация. Забранен е българският език, 1/3 от имотите на добруджанските земевладелци са отнети и дадени на румънските колонисти. Те са романизовано население, преселено от Тесалия и Македония и заселено в Южна Добруджа ...

Община Балчик издаде исторически календар

Календарът на община Балчик за 2015-та година е много специален – посветен е на 75-тата годишнина от освобождението на града и Южна Добруджа от румънска окупация. Фотоси и исторически документи, свидетелстващи за радостта на добруджанци при посрещането на освободителните воиски, надничат от всяка от страниците на луксозното издание.   Календарът бе представен в понеделник от кмета Николай Ангелов пред общественици, журналисти и музейни работници. Градоначалникът отбеляза, че много от проявите през следващата година ще бъдат посветени на историческата годишнина. Календар ще има във всяка класна стая и така учениците от Балчик ще могат да обогатят своите знания за историята на града и региона, обясни Ангелов. ...

Помним ли кой създаде езерото в парка?

... това време градът ни бил под румънска окупация. За да помогне за освобождаването на Южна Добруджа, Вида станала член на ДРО. От 1956-та до 1962-ра е председател на Градския общински народен съвет на Толбухин. При нея нямаше неизпълнима задача, спомнят си възрастни добричии. Определят я като много енергична, много трудолюбива и голям родолюбец. Имала основно образование, но била природно интелигентна и действала  с изключителен замах. Ходела по министерства, искала пари, била неуморна. За чепатия й и пиперлив език и неподправените й обноски се носят легенди. Хората и до днес разказват с обич куриозни случки от ежедневието на напористата управничка. Веднъж, като отишла в София с поредното искане за средства за Добрич, завалял дъжд. Баба Вида  си събула обувките, хванала ги с едната ръка, метнала ги през рамо, и, както си била боса,  понечила да влезе при тогавашния председател на Президиума на Народното събрание Димитър Ганев. Охранителят на вратата се ужасил от вида й и не ...