Търсене
Търсене само в:
Общо: 5 намерени резултати.

Румънците планирали да запалят Добрич, пияни руснаци клали и грабили в Силистра

... изнасилвали жени, убивали беззащитни граждани, чупели дюкяните напивали се с намерената в тях ракия, подпалвали къщите и всели ужас в целия град. А връх на тяхната вандалщина е било изколването на около 500 души българи, събирани от околните села. Очевидците разправят, че място на екзекуцията е било силистренската салхана; жертвите не са били убивани с куршум, а просто с ножа рязали им главите и ги хвърляли в Дунава. Това е била дива вандалщина, достойна за руската дива орда, която страхливо, без да се сражава, е избягала, щом наближила нашата кавалерия. Когато силистренци чули, че нашата кавалерия иде, почнали да бият камбаните и с цветя и сълзи на очи излезли да посрещнат желаните освободители. Шосето от Калипетрово почти перпендикулярно се спуща към града и понеже тук Дунав е много тесен, отлично се вижда от срещния бряг. Румъните, като видели цялото шосе пълно с жени и деца, откриват артилерийски огън. Бризантните гранати безпогрешно падат в многолюдната тълпа от жени и деца и разкъсват ...

Водач на храбреците основал Добрич

... се с "търговия и война". В центъра на селището Челеби видял "един търговски бедестен гивгирен с две големи врати и дюкяни, благодарение на които градецът е прочут." Бедестен означава покрит пазар, в който били приютени сто дюкяна. Построил го богатият търговец Ибрахим ага, когото местните наричали благодетел на града. Покритият пазар имал две порти – една голяма желязна откъм площада и друга по-малка, дървена, тежка и дебела, която се намирала от противоположната страна. Въоръжена стража охранявала сградата,  защото мястото неведнъж било обект на черкезки и татарски шайки. Но още тогава "на един голям площад в центъра, един път в седмицата се събират хиляди селяни, които продават стоките си". (Как седмичният пазар прераства в Добричкия панаир, можете да прочетете тук.) По време на обиколката из Хаджиоглу Пазарджик пътешественикът успява да опита от всички ястия и питиета в града, възхищава се и прославя местния бял хляб и местната медова вода. Летописецът обаче не спестява и неприятните ...

Преди 100 г. кметът на Добрич определял цените на хляба, месото, бирата и ракията

... разгледал молбата и като взел предвид, че мястото за спиране на каруците е още от турско време, разпоредил бараките да бъдат преместени на пиацата при УН-пазар (пазарът за брашно). За наемните каруци е определено мястото на площада зад Таш-хан. А на търговците, които имали дюкяни в района на Шадраванския площад, било забранено да извършват разносна търговия.   На 27 август 1898-ма пък кметът Димитър Попов запознал съветниците със своя заповед, с която забранявал на търговците да разполагат върху тротоарите стоки или маси и столове за сядане. Няколко дни по-късно делегация от засегнати магазинери и кафеджии навестила първенеца. Хората били притеснени, че заповедта ще навреди на търговията. Заявили, че са готови да плащат на общината такса, но да не бъде отнето правото им да продават от тротоара. Съветът се съобразил с молбата им и разрешил на търговците да ползват тротоара, но само при условие, че не заемат площ по-голяма от един линеен метър. Разрешението за ползване било дадено срещу ...

През 19 в. панаирът в Добрич бил огромен търговски комплекс със 17 чаршии и 1 млн. лв. оборот

Един огромен квадрат, ограден от стена, който обхваща множество редици от тесни улички, прокарани между търговските лавки и бараки. Така унгарският пътешественик Феликс Каниц описва панира в Хаджиоглу Пазарджик през 1872 година. Прочутият в миналите времена Добрички панаир бил построен на километър от града, близо до сегашното  Военното гробище, и представлявал внушителен търговски комплекс със 17 чаршии в него и с административна сграда, в която освен всичко друго имало и помещения за търговски съд и за охрана. Двуметрови дувари, иззидани от дребен местен камък, обграждали стотиците дюкяни и бараки. Панаирът отварял врати всяка година по Гергьовден. Тогава пътищата почернявали от каруци и кервани, а мястото край тържището се превръщало в грамаден лагер. Всяка сутрин многохилядни тълпи от хора, облечени в пъстроцветни национални носии, обграждали панаира, нахлували през някоя от трите порти и започвала оживена търговия. А на дъсчените тараби или на рогозките пред дюкяните, разстилали ...

Болницата в Добрич е създадена преди 150 години по инициатива на Митхад паша

... ефенди –  същият, който изразходва сериозни обществени средства за направата на каменни чешми и калдъръми в града и поставя фенери, които да осветят централния площад. На Тефик ефенди е и разпоредбата дюкяните в града да имат приличен външен вид, за да придобие Хаджиоглу Пазарджик славата на голям търговски център. Лечебницата е строена със средства от общинската хазна на Добрич, но са отпуснати и еднократни помощи от градските занаятчии и търговци, а бедното население пренася безплатно камъни от кариерите. Затова може да се каже, че в изграждането на болницата се е включило активно цялото градско население. Пак според  вестник "Дунав" през 1867-ма в българския вилает вече има общо 7 болници – две в Русчук, една в Плевен, една в Хаджиоглу Пазарджик, една в Тулча, една във Видин и една в София. Старата турска болница в Добрич се е състояла от главна болнична сграда с 40 легла за болни, готварница, баня, аптека и една стая за фелдшери, свидетелстват архивите. През 1872-ра година ...