Търсене
Търсене само в:
Общо: 12 намерени резултати.

Над 30 хана приемали гости в някогашния Добрич, сега в града има 8 хотела и 1 хижа

... хан "Дурмушлийски", хан "Дурбалийски", хан "Добромирски", хан "Армутлийски", хан "Владимирово", хан "Кольо Вичев", хан "Бойчо Рибаров", Караивановият хан, Аптарамановият хан. Някогашните ханища били разположени в различните краища на града и някак своеобразно районирани – всеки хан приемал пътници от селото на фамилията ханджии и близките до местоположението на обекта села. Така ханищата в северната част на града  приемали пасажерите от севернодобруджанските села. Това били хан "Добромирски", хан "Дурбалийски", "Тракийски", "Армутлийски". В източната част на града се намирал ханът на Караивана, който поемал каруците от Батово, Оброчище, Балчик и въобще от всички селища от морето. Хан "Владимирово" бил в западната част и приемал пасажерите от западната посока – Владимирово, Долина, Ведрина, Бенковски. Турското население от селата пък обикновено отсядало в Аптарамановия хан. Оживлението в търговските заведения било най-голямо през пазарните дни, защото всяка събота в центъра на Добрич ...

Комунистите съборили хана на Иван Хадживълков, дали на наследниците гарсониера

Ханът на най-големия будител в историята на Северна и Южна Добруджа дразнел особено комунистическата власт. През 70-те години на миналия век партийните големци в Добрич съборили сградата и построили там мегаломанския Дом-паметник "Йордан Йовков". Това стана ясно минути след презентацията на проекта* на десетокласничката Стефани Маринова, посветен на забравения благодетел на Добрич Иван Хадживълков. Представянето се състоя в края на миналата седмица, а датата беше нарочно подбрана в навечерието на Деня на будителите. Освен множество преподаватели и общественици, специално за събитието бяха пристигнали от Варна и наследници на Иван Хадживълков."Артистично!", "Впечатляващо!", "Завладяващо!" Такива бяха коментарите на публиката, след като 16-годишното момиче представи своя прочит на живота и дейността на добруджанския будител. Много развълнувни от преживяното, наследниците на Иван Хадживълков разказаха спомени за хана на Иван Хадживълков. Имотът е известен сред старите добричлии като хана на ...

След връщането на Южна Добруджа – велика радост на юг, невъзможна тъга на север

... "О, Добруджански край", изпълнявана от самодейните хорове в града. Всички пеят, пригласят и прегръщат войниците. После множеството се отправя към общината, където генерал Попов произнася първата си реч в свободен Добрич. Зазвучава духовата музика на Частната българска гимназия в града, отнякъде писва гайда, разлюлява се българско хоро. В това време откъм гарата прстигат цивилните гости. Сред тях е композиторът на добруджанския химн Александър Кръстев. Веселието продължи три дни, разказват по-късно участниците в паметните събития.  Докато в Южна Добруджа празнуват, тревожна тръба стряска посред нощ жителите на Северна Добруджа. Те имат 24 часа да напуснат завинаги родните огнища. В студената и дъждовна есен върволици от пребледнели семейства преминават договорената вечна и окончателна граница. После колони от камиони пъплят из Южна Добруджа и свалят из селата разплакани жени с бебета на ръце. Малки дечица се държат за полите на майките си. Едно момченце е гушнало коте, друго дете ...

Участник в преговорите: И хората в Крайова разбраха, че сме извършили нещо добро

... и 1 октомври 1940 година (спогодба, приложение Б към договора), а изселването да стане в тримесечен срок от ратификацията на договора, която трябваше да стане най-късно до 15 септември 1940 (чл. чл. 3 и 7 на договора и спогодбата, приложение В към договора). За щастие, доброто време в края на 1940 година продължи доста дълго и изселването можа да стане при сносни атмосферни условия. Сега тези постановления на договора са вече въпрос на миналото. Също така и финансовите постановления имат временно значение, защото подлежат на изпълнение в непродължително време. Най-важният въпрос, сложен на разрешение, беше безспорно този за изселването на българското население от Северна Добруджа и на румънското от Южна Добруджа. За българското население, селско и градско, беше голяма беда и извънредна мъка да напусне огнищата, гдето беше отраснало и гдето бяха живели неговите деди и прадеди. Българската делегация много добре съзнаваше това и се стараеше да намери едно по-благоприятно разрешение. Най-големи ...

Как през 1916-та година Добрич първо бе освободен, а после – спасен

... мъжете прегръщат българските бойци. "Съсипаха ни, избиха ни румъните! Това не са хора, а зверове. Много хора в града са отвлечени или изклани! Елате да видите колко глави са натъркаляни, колко души са погубени", нареждат добричлии и водят бойците да видят съсечените 57 съграждани на гарата. Изведнъж събраният народ се разярява. Отнякъде са докарани трима пребледнели и треперещи от страх мъже. По лицата на множеството е изписана ярост. "Това са румънски шпиони! Те ни предаваха на румънската Сигуранца, която ни би и затваря, ограбва и избива. Смърт! Жестока смърт за палачите!" В този миг от северната страна на града се чува пушечна стрелба. Българските войни са спрени от вражески патрули, но една рота прогонва румънските разузнавачи. Само за минути цял Добрич е обкичен с български знамена. По улиците ехти свободно добруджанският химн. Свещениците отслужват литургия и напомнят за Този, който помогна на българското оръжие да победи. Вървят слова и оплаквания от румънските безчинства. Хората ...

Преди сто години румънците отвличат и избиват елита на Добруджа

... в Северна Добруджа. Интернирани са българи и турци от Кюстенджа и Тулча. В началото на септември размерите на геноцида стават чудовищни – бройката на отвлечените надхвърля 40 хиляди души. В паниката и ожесточението към българите румънците избиват невъоръжени и невинни. Според анкета на Петър Габе застреляни и съсечени на място са 263-ма души от различни националности.  "Румънците убиваха деца само защото плачат, старци – защото изнемогват. На поповете им скубеха брадите и ги караха да целуват кръст от изпражнения. Насилваха ходжи да ядат сланина, караха ги да се кръстят и ги разстрелваха. Гавреха се с труповете на починалите българи, пикаеха и играеха отгоре им, като се хилеха по най-дивашки начин", описва кошмарите Мирков.  В Черна вода ги натоварват на шлепове, после в конски вагони. Натикани са по 60-70 до 100 човека. От глад и отчаяние хората вътре ръбат дъските на вагона, гърчат се и умират в агония. Смрад от повръщане, кръв, изпражнения и разложени трупове. Хиляди намират ...

Иван Хадживълков – възрожденецът, който дари църква на Добрич

... губи ценно време, той построява църквата "Свети Георги" в собствения си двор, а през 1864-та година дарява терена на българската община. Българите в Добрич имали безграничното доверие към достолепния хаджия и  години наред той е техен представител в турските  околийски и окръжни съвети в града и във Варна, а през 1869-та е избран в общия вилаетски съвет в Русе, който тогава бил  централният град на Северна България.   Заради огромния авторитет на възрожденеца турците в Хаджиоглу Пазарджик му отдават почести, които само техните първенци и управници получават. Иван Хадживълков е единственият друговерец, който имал право да се движи нощем по улиците с два фенера. Отпред вървял първият му писар Янчо Славчев, който носел фенерите, а след него пристъпвал Хаджи Ивана, спомня си внучката Дечка. Именитият българин доживява Освобождението и продължава да представлява Добрич пред новата българска държавна власт. Умира през 1895-та на вероятните 125 години**. В знак на голяма ...

20 дни вървят преговорите в Крайова, после идва свободата

"Обичаме да казваме, че сме силни на бойното поле, но сме слаби в дипломацията. Събитията от 1940 г. в Крайова опровергават това", разказва историкът Радослав Симеонов, уредник в музея на Добрич. За 20-те дни преговори с Румъния българската дипломация успява по един брилянтен начин да си изиграе картите и да върне по мирен и безкръвен път Южна Добруджа в пределите на България. Козовете на нашите са толкова силни, че и 4-те велики сили - Хитлер, Мусолини, Чърчил и Сталин, подчертават, че българските искания са справедливи. А освободеното от 25-годишна румънска окупация население на Южна Добруджа ликува. Всъщност Северна остава в пределите на Румъния още през 1878-а по силата на Санстефанския мирен договор. След Ньойския договор от 1919-а и Южна Добруджа попада под румънска окупация. Забранен е българският език, 1/3 от имотите на добруджанските земевладелци са отнети и дадени на румънските колонисти. Те са романизовано население, преселено от Тесалия и Македония и заселено в Южна Добруджа ...

Баба Иванка води в Дъбовик българи от Румъния

Неуморната баба  Иванка от румънското село Лунка пак ще води фолклорна група в Дъбовик за събора на българите, преселени от Северна Добруджа. Събитието, което ще се проведе за пета поредна година, се организира от читалище "Дора Габе-1940" в  Дъбовик и от Историческия музей на Генерал Тошево. Доктор Галин Георгиев от Института по етнология и фолклористика при БАН ще бъде модератор на дискусията за родовите корени, която  ще се състои на  25 септември. Ще се прожектира нов документален филм, заснет  по време на историческа експедиция през летния сезон. Визуалният разказ проследява връзката между събития и личности, съхранили паметта на дедите ни на румънска територия, разказва кметът на Дъбовик Стоянка Първева. Заснети са църкви и училища в Горна и Долна Чамурла, в селата Потур, Лунка, Шипотеле. Някои от селищата  са посрещнали експертната  работна група с изоставени сгради, със заличени следи от българското минало и култура. "В Горна Чамурла е направен ...

Силистра иска от земеделското министерство градобитна площадка

... територията на страната има 200 ракетни площадки. Изпълнителната агенция за борба с градушките защитава 17,3 млн. дка площи в т.нар. силно градобитни райони на страната. В Северна България това са Видин, Монтана, Плевен и Враца. ...

Разбра ли властта откъде дойде потопът в Добрич?

... напълва лоби бара. (Виж карта №2) Служители на пожарната и гражданска защита скачат по тревога. Огромната кална маса обаче залива градския парк, тръгва към града и плисва върху граждани и коли, намиращи се на булевард "Русия". Шок и ужас! Сигнали на 112. В 2 часа стихията  вече се е спуснала в ниската част на Добрич край автогарата и нахлува в къщите на спящите хора. Водният стълб е два метра. Полицейски и пожарникарски екипи  се втурват да помагат. Униформените успяват да евакуират всички пострадали, с изключение на 62-годишния Сюлейман Ефраим от улица "Осъм". Човекът бил на легло с инсулт и водата го потопила. Южното дере продължава да прелива по булеварда. Ел. захранването на квартал "Югоизток" е изключено. Спасяването на хората продължава. В 6.00 часа в Добрич е обявено бедствено положение. Това означава, че кризисният щаб е сформиран повече от 4 часа след като природното бедствие вилнее в самия Добрич. Междувременно на 20-ина километра от северната страна на града се образува ...

Сватбена рокля от 1906 г. показват в музея на Добрич

Сватбена рокля от 1906 година могат да видят добричлии, ако посетят музея в градския парк "Свети Георги". Експозицията "Традиционно народно облекло и накити от Добруджа" е приносът на Регионалния исторически музей в Европейската инициатива "Нощ на музеите". Булчинската одежда е дарена от Вяра Коларова и Надежда Пампорова и музейните служители я показват за първи път. Освен уникалната рокля, са  експонирани традиционни носии на различни етнографски групи – Тракия, Балкана и Северна Добруджа. Представени са и две от най-богатите и интересни колекции на отдел "Етнография" – "Облекло" и "Накити", които онагледяват народната култура на Добруджа в периода от края на XIX в. до средата на XX в.  ...