Търсене
Търсене само в:
Общо: 2 намерени резултати.

С красиви думи и тържествена заря завършиха честванията за Добричката епопея

... нашите отговарят с удари "На нож!". Руси, румънци и сърби напират отново. Патроните свършват, картечниците пресъхват. Редиците на българите изтъняват. Ординарци и тиловаци поемат защитата. Полето е осеяно с трупове, а помощ отникъде няма. И тогава в окопите влизат цивилните. Казват, че Добричката епопея е равна по величие с битката при Клокотница, че е равностойна с подвига на опълченците на  Шипка. Не! Добричката епопея е несравнима! Няма такава българска битка, в която рамо до рамо с бойците да се сражават и граждани. Няма такава битка, в която без никаква заповед на фронта да  пристигнат старци, жени и деца, за да прибират ранените и да носят вода на войниците. Три дни удържат малобройните защитници. На 7 септември, в най-критичния момент на сраженията  грохот от хиляди конски копита разтърсва  степта. След петчасова свирепа езда страшната конница на генерал Колев се врязва във вражеските пълчища и помита казаци и сърби. Хвърляха се по десет срещу четирсет, спомнят ...

Цивилни храбреци заемат местата на убитите войни при битката за Добрич

На 1-ви септември 1916-та година, десетина дни след ужасяващите съобщения за безчинсвата на румънците в Добруджа, България обявява война на Румъния. Боевете на Добруджанския фронт започват още на другия ден. Българските войски, предвождани от генералите Стефан Тошев, Иван Колев и Тодор Кантарджиев, предриемат настъпателна операция за освобождаването на региона.  "Врагът трябва да бъде изгонен от тази българска земя!", повтарят бойците и се понасят във вихрен устрем напред. В това време румънците посичат и обезобразяват телата на 57 мирни граждани на Добрич, отвличат стотина интелектуалци и напускат града. Добрич е освободен, но завоевателите не желаят да отстъпят. Противникът хвърля в атака срещу българите многобройна армия от румънци, руснаци и сърбо-хървати. В тридневните кървави боеве за Добрич загиват над хиляда  български войни. Двойно повече са ранените.  Редиците оредяват, но помощ отникъде не идва. "Нито крачка назад!, зоват командирите. И тогава на помощ идват опълченците ...