Търсене
Търсене само в:
Общо: 4 намерени резултати.

Делата на двама добруджански будители са подредени в изложба в библиотеката

Делата на двама големи добруджански родолюбци и будители – Райко Цончев и свещеник Павел Атанасов, надничат от архивни документи и фотографии, подредени от днес в регионална библиотека "Дора Габе" в Добрич. Изложбата е по повод Деня на народните будители и е посветена на 160 г. от рождението на Райко Цончев, родолюбец и дарител и 150 г. от рождението на свещеник Павел Атанасов, фолклорист от Добруджа. Експозицията съдържа книги, сборници, периодични издания, фотографии, архивни  документи от фонда на сектор "Краезнание" в библиотеката. В изложбата са намерили място множество документи, свързани с живота и делото на свещеник Павел Атанасов и Райко Цончев. Представени са книгите на Любен Бешков - "Добруджа през вековете", "Добруджанци в науката, изкуството и културата"; на  Атанас Пеев - "Отец Павел Атанасов - добруджанец с възрожденски дух", "Забравени страници", "Добруджанци се смеят", "Сродени с Добруджа", "Личности и събития"; на Йордан Дачев - "Добруджа възпява себе си", "Личности", ...

Честит празник на тези будители, които могат да кажат: "Не щъ!"

"Не щъ!" Така отговарял авторът на "Върви, народе възродени!" на поканите за балове и партита, изпратени до него от Фердинанд. Причината за любезното презрение на писателя Стоян Михайловски към царското височество е известна. Когато Фердинанд пристигнал в България, той пожелал да привлече към себе си по-образованата част от народа. Започнал да ги кани на приеми, журове и вечери, които самите поканени си  плащали. След години те влизали във властта и му се отблагодарявали за вниманието, като му подарявали земите и горите на България. За да не влезе в групата на съгласните на всичко интелектуалци, авторът на политически сатири и басни Стоян Михайловски правел следното: Молел любезно куриера, донесъл царската покана, да почака отвън. Сядал на бюрото и написвал с главни букви в горния ляв ъгъл на поканата: "НЕ ЩЪ". После спокойно връщал плика на разносвача.  В годините на тоталитаризма за интелигенция беше призната тази група, която ходи на лов с Тодор Живков. Боричкането беше кой ...

На Апостола ще е посветена Нощта на музеите в Каварна

По време на Европейската нощ на музеите в Каварна ще се говори за Васил Левски. Събитието е на 16 май, събота. Отворени за посещение ще бъдат всички музейни обекти в града до 1 часа след полунощ, а входът ще е безплатен. Началото е планирано за 18.30 часа, когато ще се проведе среща-разговор с проф.д.и.н.Иван Стоянов – председател на Фондация "Васил Левски". Мястото е  Арт клуб РЕТРО. В 20:30 ч. в исторически музей Каварна ще бъде открита гостуващата изложба "Всичко каквото съм сторил, сторих го за отечеството" – Васил Левски и градът, който го създаде". В 20:45 ч. е предвидено музикално изпълнение на революционни песни от Вокална академия – Каварна към НЧ "Съгласие – 189" с ръководител Надя Ботева. Вечерта ще приключи с лятно кино в музея с прожекцията на три филма: 21:00ч. "Апостола на свободата" – документален филм на БНТ 21:30ч. "Левски пред съда на Портата и историята" – документален филм по сценарий на проф. Дойно Дойнов. 22:00ч. "Народни будители от Карлово" – документален  ...

Петър Крумов разказва в Соколово за Филип Кутев и Захари Медникаров

Фолклористът Петър Крумов ще представи книгата си "Насаме с…" и диск с обработени от него народни песни в читалището на Соколово. Срещата му с  жителите и гостите на селото ще се състои днес от 18.30 часа. В навечерието на Деня на будителите авторът на музикална критика и документалистика ще сподели впечатления за хоровата школа на отминалия век, за значими моменти от живота на Филип Кутев, Захари Медникаров и други утвърдени творци. Той ще разкаже подробности за сборника си "Народни песни от Добричко", в който е включил 400 записа, направени от него в периода 1957 до 1995 година.  Представянето  ще бъде съпроводено с изпълнения на фолклорния състав към читалището, в чийто репертоар е обработката на "Лале ли си, зюмбюл ли си", създадена от Петър Крумов специално за певиците  от селището. Първите контакти на композитора с групата за автентичен фолклор в с. Соколово датират още от 1957 година. Той  дешифрира около стотина песни на  дългогодишната ръководителка ...