Артбележник

Предизборна разходка с поета Ясен Ведрин

Поетът Ясен ВедринПоетът Ясен ВедринПоетът Ясен Ведрин предостави на Бележник.бг няколко свои произведения. Днес публикуваме три стихотворения от цикъла "Възходът на падението". Това са  поетични размишления за любовта по време на избори, за страната, в която диктува парата, за приживе умрелите в нея.





МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА

(предизборно, за електорален размисъл)

От плакати ни гледа върховният гуру -
този племенно-жертвен тотем.
Той ни кани: "Хукнете до кварталната урна!
Подпишете завета с калем.

И бъдете в едничката правда съгласни,
че съм вашият номер едно!
Вий сте стадо овце - до смъртта тревопасни!
Милостив - ще ви давам сено.

И през месец и два ще ви стрижа до голо.
Страховете до грам ще доя.
Ще ви гледам отгоре, че сте някъде долу -
и печалбите - сит ще броя.

Остарявайте кротко по поля и ливади!
Аз младея за всеки от вас!
Боговете са живи и винаги млади!
Еликсирът им казва се "власт"!

И не блейте, когато всяко руно кървяса,
а вълкът е честит и богат!
Но спомнете си урната, дългата маса -
с оня подпис, числа и печат.

Как завет се отрича, щом гласуван е с вяра?
Завещахте ми всичко, нали?
Кой каквото дробил е - го превръща в попара,
и я сърба, дори да боли!

Аз ви любих заветно! Както вам се полага!
Бях ви пастир в законния срок!
И готов съм отново с мойта дълга тояга
да ви бъда и господ, и бог!"

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин

СТРАНАТА, В КОЯТО...

Страната, в която парата диктува
и светската власт е с цена.
Страната, в която Доброто не струва,
щом има за бог Сатана...

Страната, в която пращят силикони
и хора умират от студ.
Страната, в която престъпват закони,
а банки достигат банкрут...

Страната, в която виновници няма
и бясно препускат цени.
Страната, в която търговците в Храма
пред Бога извършват злини...

Страната, в която се "сеят картофи",
и "мажат филии със мас".
Страната, в която са празните строфи,
които се слушат в захлас...

Страната, в която страхът е юздата,
а в мрака диктува рушвет.
Страната, в която замитат следата,
и правят народа си клет...

Страната, в която царува прокоба,
когато на герба  е лъв.
Страната, която е грешка и проба,
а фактът мирише на блъф.

Страната, в която сме живи-умрели.
Немили, недраги дори.
Страната, в която избухват шрапнели
и влак като факла гори...

Страната, в която разкъсват те псета,
и с пачки бандитът върви.
Страната, в която гърми пистолетът,
а жертвата лошо кърви...

Страната, в която ограбват старица
и учен пребиват с тръба.
Страната, която ни беше светица,
сега ни е плач, и съдба...

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин
                            
РАЗГОВОР С КАЛИГРАФ

Той надписва денем некролози
с почерк на изкусен калиграф.
Седнал край букетите от рози
и запретнал десния ръкав...

"Много ли покойници са тука?" -
питам го, от листите смутен.
А човекът става и куцука,
леко приближавайки до мен.

"Виждаш ли ковчези ти тъдява
с тези тъй известни имена?
Носи се великата им слава,
знаят ги по цялата страна...

Живички са уж, за пред народа.
Всеки е от здраве напращял.
Но видял е Бог от небосвода
пъклото на земния им хал...

Той на мене делото възложи,
миг преди над тях да падне меч -
та със некролог да разтревожи
плевели, посочени за сеч..."

"Е, тогава имат ли тревога?" -
питам го отново изумен.
"Що говориш! Нямат страх от Бога!
Всеки като бик е угоен.

А сърце през тлъста лой не чува.
Гордост сатанинска го мори.
Истина наопаки тълкува
и живее само за пари.

Хили и лигави се зловещо,
че след него плиснал би потоп,
а не мисли колко е горещо
в ада под утъпкания гроб.

Затова аз приживе ги плача
с думи като бисерни сълзи,
че са всички слепи за Палача,
Който само в миг ще ги срази..."

Тръгвам си. От думите потресен.
Кой ли вижда този калиграф,
там, над некролозите привесен,
да надписва скръбен епитаф...

Може би избрах си орисия,
в царството на слепите - с око,
да прогледна сам... И да открия
приживе умрелите в "Горко!"

(Възходът на падението)
Ясен Ведрин