Артбележник

Песента "Иване, Иване" вече е на 30 години

Маргарита ПетковаМаргарита ПетковаХимнът на Ивановците, написан от Маргарита Петкова, отдавна се пее и по стадионите на съседни нам държави.
Блицинтервюто с поетесата направихме преди две години. Публикуваме го отново, заради неувяхващата му стойност. А и заради това, че безсмъртните стихове, посветени някога на един Иван, се оказаха на 30 години. Защото са написани в далечната 1987-ма година.

– Здравейте, госпожо Петкова! За много години от Добрич!

– Здравейте! Поздрави на Добрич! За много години на вас и на всички
добруджанци!
– Преди време написахте едно стихотворение за Ивановците. После Богдана Карадочева изпя стиховете ви и песента се превърна в своеобразен химн. Бихте ли припомнили защо и как бе създадена творбата?
– Аз си бях написала стихотворение с друг текст пак за Иван, а композиторът Стефан Димитров го направи на песен. Но и при трима ни, Стефан, Богдана и аз, нещо ни смущаваше, нещо не вървеше, нещо ни притесняваше. И един ден седнахме с Богдана и го обърнахме с хастара наопаки и така се получи тази песен, която вече толкова години е химн на Ивановците по нашите земи и не само по нашите. (Смее се) Защото знам, че и в съседни нам земи я пеят по стадионите.
– Колко години минаха от написването?
– Ооо, много години. 87-ма я записахме в Балкантон.
– А има ли конкретен адресат? Конкретен Иван?
– Ами в този вид, в който е песента, нали казах, че е малко обърната,
направена е по-хумористично, по-различно от стихотворението – да. Моите
стихотворения винаги имат адресат.
– Но звучи интимно и лично към всеки Иван...
– Направихме го така, че всяка жена да може да поздрави с тази песен своя
Иван. Казвала съм го неведнъж, макар че не аз съм го измислила – Иван не е име, а звание! Нека всички Ивановци си носят с гордост имената, а на всяка жена пожелавам да има един Иван в живота си.
– Вашите творчески общувания с Богдана Карадочева и Стефан Димитров не прекъсват, продължават...
– Продължават, разбира се. Даже преди десет минути й се обадих на Богдана, за да й честитя нейния имен ден. И се зарекохме, че е крайно време да направим един неин албум, само с мои стихове и музика на Стефан. Имаме няколко песни за него, но трябва да седнем и да го реализираме. А ние досега, каквото сме казали, сме го реализирали.

Бележник припомня текста, прераснал в химн на Ивановците:

Иване, Иване

Не разбирам отдавна
за какво ли се мислиш.
За герой вероятно
от любовен роман.
Дон Жуан да играеш
така ти се иска,
а пък всъщност си само Иван.

И защо се стараеш,
не ти ли ясно?
Посивял си, скучен,
като празен екран.
А мансардата с блянове
вече е тясна,
тя отдавна е само таван!

Припев: /2x/
Иване, Иване! (2)
Спасение няма, щом си с
пръстен към мен прикован!

И какво да направя,
вече девет години
с теб делим овехтелия
сватбен диван.
И редовно претопляме
чувства изстинали
на котлона с един реотан.

И какво ми остава
да тръшна вратата,
да избягам от този
панелен капан,
но така ли си бяга
човек от съдбата
и от своя единствен Иван

Припев:... /2x/

Тук може да чуете песента, изпълнена от Богдана Карадочева.