Артбележник

Отиде си поетесата Станка Пенчева

Станка Пенчева | Снимка: АрхивСтанка Пенчева | Снимка: АрхивНа 84-годишна възраст почина голямата българска поетеса Станка Пенчева. Тъжната вест съобщиха във фейсбук поетите Маргарита Петкова и Добромир Банев. Майсторката на нежното слово е  починала в понеделник в 13,30 ч, пише  "24 часа". Станка Пенчева имаше проблеми със ставите, една от които беше сменена, но я мъчеха и още куп болежки и сърдечна недостатъчност. Често влиза и излиза от болници, разказват нейни близки.
Стиховете й са отпечатвани още в началото на 40-те в детски вестник "Изгрев". През 1952 г. завършва руска филология в Софийския университет и се свързва с младежките литературни среди. Започва работа в литературната редакция на Българското национално радио (1951-1955) През същата година излиза първата й стихосбирка "Пълнолетие". В периода 1956-1958 г живее със семейството си в Русе, кореспондент е на вестник "Народна култура".
Работи още в литературното списание "Септември" (1959-1975) и в списание "Отечество" (1975-1986). Освен поезия публикува публицистика и преводи, главно от руски език. Членува в Съюза на българските журналисти и Съюза на преводачите в България. Пътува много из страната, среща се с почитатели на поезията в почти всички наши градове, изнася и самостоятелни авторски рецитали.
Станка Пенчева е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, белоруски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украински, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Има издадени стихосбирки на грузински език.


СУЕТА

От Станка Пенчева
19 март 2014 г. в 14:28

Е, да – четат те още връстниците,
останали ти верни старци и старици;
и самотни жени, внезапно усетили,
че вече е превалило пладне,
а те за любов са гладни и жадни;
и някое отнесено момиче
очакващо таен знак,
още ничие...

Стариците ще измрат.
Зрелите жени ще остареят.
Момичето ще с омъжи.
Накрая ще срещаш името си
само в кръстословици,
додето и от там го изкълват
на времето совите.
Ще бъдеш безименна,
безлика,
безсловесна –
но на теб вече  няма да ти пука.
Защото ще си някъде другаде,
а не тука.